|
- Браточка - викат ми, - да ти облекчава живота!
На другия ден минах един курс - 5 урока за 10 лева за 1 час - говори ми един едни неща и накрая ми написа на листче какво да пишем.
Седнах да ми облекчава живота компютърът и преписвам едно към едно от листчето, обаче оня ми отвори на екрана правоъгълниче и в него пишеше "инвалид филе наме". Пак опитах - пак го отвори. Звъннах на лектора от курса и му викам:
- Тоя компютър ме нарича инвалид!
Онзи взе да ми обяснява нещо за някакви неща и му треснах телефона.
Мъка! Не мога да се разбера с тая машина!
Добре, обаче чух, че имало програма, дето е преведена на български език. Разтърсих се и открих един белокос инженер, недоубит остатък от завода в Правец, седеше в едно мазе и поправяше компютри и ютии. Добрата душа за 5 лева ми сложи преведената програма.
- Съвсем съм я побългарил - каза ми остатъкът, като си тръгваше, та се успокоих и му дадох направо 10 евро.
Седнах пред компютъра, почнах да чукам с пръст по клавишите - отвори се правоъгълник, в него пишеше "Грешно име на файла. Съвет: проверете правилно ли е написано името".
- Опа - викам си, - пак се почна!
Пак пиша, забол съм нос в листчето, обаче програмата пак отваря правоъгълниче с надпис "Името на файла е все така грешно. Съвет: идете на лекар, най-вероятно сте идиот."
Е те сега вече се ядосах, аз трудно се ядосвам, обаче сега вече побеснех!
Паля една цигара и пак чукам по клавишите, ама много бавно и онзи пак показва правоъгълниче, и в него пише "Очевидно усилията ви са безсмислени, най-добре се обесете. Съвет: използвайте колана на панталона си".
Веднага му треснах един на компютъра, не можах да му намеря бъбреците, затова го фраснах по монитора, ама леко да не го счупя, и звъннах на онзи в мазето.
- Ало - викам му, - твойта програма за нищо не става, идвай да я оправяш или ти пращам братоците с бухалките!
Дойде инженерът, гледа екрана, гледа листчето и ми вика:
- Името на файла е с долно тире, а ти си го написал с обикновено.
- Я повтори - викам му на оня, - повтори да видиш какво ще ти се случи!
- Чакай, бе! - трепери инженерчето. - Долното тире е като обикновеното, но като го пишеш, натискаш и клавиша Шифт!
- Е сега ше видиш кво ше ти натисна, долно тире мръсно! - викам му на оня и го метнах по стълбите, та се изтъркаля надолу като боклуджийска кофа по малка уличка в стария град на Пловдив навръх рождения ден на Изверга.
След това хванах щепсела на компютъра и така го издърпах от контакта, че оня изгуби и образ, и звук, и се престори на мъртъв. А сега да те видим кви правоъгълници ше ми буташ в лицето!
Вземах джиесема, дето ми го подари мойта Цуци, и седнах да й пиша ес-ем-ес. Пиша, пиша и телефонът ми написа на екрана си "пресс незнам си какво" и нататък не го разбрах. Леле, като го фанах джиесема и...
Обаче това е вече друга история и айде бегайте, че много се ядосах!
<<<<<<<<<<<<<<<
[/b]
