Във футболните анали 2004 г. ще бъде изписана за "Локо" (Пд) със златни букви. За първи път в своята история "черно-белите" триумфираха в шампионата. Сред многото "виновници" за успеха безспорно най-голям е Мартин Камбуров. Головете на родения в Свиленград техничар във възлови срещи се оказаха решаващи за спечелването на златните медали от пловдивчани.

Според статистиката Камбуров държи прекрасен коефициент - с малко над 100 срещи в "А" група халфът, определян от мнозина като нападател, има средно над половин гол на мач. С 26 попадения Мартин спечели приза за топстрелец на последния шампионат, а през есента с нови 15 гола пак е лидер в класацията. След толкова успешна година Камбуров логично поведе и в трансферните списъци. Получи оферти от столичните грандове, както и от чужбина, но изненадващо преподписа за още 2 сезона с досегашния си тим.

В края на 2004-а Мартин бе признат за "най-добър нападател в първенството", а последният му приз е "Футболист N1 на Пловдив". "Това е най-българската анкета за мен - в града на футболния шампион, където се играе дерби, засенчващо "вечното" между "Левски" и ЦСКА", твърди Мартин. Според него националните класации са запазени за играещите в чужбина колеги. "Може да си постигнал повече от него, но накрая надделява фактът, че играе в по-атрактивен за зрителите шампионат", анализира Камбуров.

24-годишният лидер на "Локо" (Пд) преценява, че възрастта му не е пречка да осъществи жадувания от всеки футболист трансфер зад граница. Но това не му е самоцел. "В Европа търсят 2 типа играчи - много млади или с опит за конкретен пост. Определено не съм от първите, но с капацитета си мога да пасна във всеки класен тим", не крие претенциите си Камбуров. Преди месец той категорично отказа двойно по-голямо възнаграждение от ЦСКА и обясни, че държи на колектива, който го издигна като най-добре представящия се играч в шампионата.



"За 5-10 лева отгоре не

си заслужава да скъсам



с момчетата, помогнали ми да бъда днешния Мартин Камбуров", категоричен е той. Лоялността му към съотборниците е завидна предвид настройката за трансфер в чужд отбор у всеки по-талантлив играч. "Не бързам да изляза в чужбина. Спокоен съм и това е най-важно за израстването ми. Годините се трупат, но дори Христо Стоичков осъществи трансфера си по средата на кариерата", анализира ситуацията любимецът на "черно-бялата" агитка. Тук Камбуров си припомня, че имал възможност да заиграе в "Адмира Вакер" още преди 3 сезона. Австрийците били пленени от таланта му на европейското за аматьори в Моравия (Чех). Тогава Марто е собственост на родния "Ботев" (Пд), откъдето не успяват да финализират успешно преговорите. Вместо това Камбуров е командирован от шефовете на "канарчетата" за обиграване в... третодивизионния "Свиленград".

Там веднага е забелязан от прохождащия тогава в треньорската професия Велислав Вуцов. Емоционалният наставник хвърля цялото си красноречие за подписа на таланта, но от "Ботев" поставят неизпълними условия с "железен" аргумент - предложението от чужбина. Напорът на Вуцов принуждава ръководството на "жълто-черните" да върне Камбуров. "Не се вписвах в разбиранията за футбол на Динко Дерменджиев. Статутът ми на резерва бе размразен едва когато се разбра, че оцеляването на "Ботев" в елита е непостижимо, и то чак след уволнението на треньора", спомня си Марто.

Вили Вуцов обаче още не се е отказал от него и е неумолим в преследването на целта си. С участието на висши футболни функционери Камбуров подписва със "Спартак" (Пл) за 2,5 г., но около договора има доста противоречия. Плевенчани намират вратичка в наредбите и изкарват, че първият професионален договор на играча с "Ботев" е фалшив. Тръгват съдебни производства, но те бързо са прекратени от ищците им. Според слуховете "отбоят" се дължи на договорка Иван Вуцов и "Ботев" за незабавно връщане на пловдивчани в "А" група. Мартин прави кратка ретроспекция и разкрива, че е бил на прага да стори голяма грешка: "Не знам какво се случи тогава, но



бях пред угрозата

да отнеса година-две



наказание лишаване от състезателни права. "Съветници" ме успокояваха, че подобна орисия са имали преди мен Стойчо Младенов, Ради Здравков, Георги Йорданов и нищо страшно не е станало с тях, а напротив - завърнали са се като истински лидери."

След кратката "плевенска епопея" с протекциите на Андрей Желязков, Камбуров е предложен на Димитър Димитров-Херо в "Локо". "Много важен момент в кариерата ми. Истинската школовка получих при Херо, а след това Ераносян ми даде шанс и... кураж", признателен е Марто към последните си треньори. След множеството "наказани" вратари следващата мишена пред Камбуров е утвърждаване в националния отбор. "Ако мога да се преборя за титулярна фланелка, 100% ще съм сигурен, че съм станал изграден футболист", прави си сметките той. Конкуренцията не го плаши: "Изпитвам огромен респект, дори и малко се притеснявам в компанията на толкова класни играчи. Чувствам се много задължен на Христо Стоичков за вниманието, с което ме удостоява, и от това "прегарям" - хвърлям се с всички сили, вместо да подходя с чувство."

Макар вече да е част от "А" отбора, болката на Марто е отпадането му от групата на Пламен Марков за европейските финали в Португалия. "Бях в страхотна форма и можех да помогна на отбора. Не се сърдя на никого, още повече че други спечелиха правото да играем на европейското", благородно заявява Камбуров.

В богатата на постижения година



отливът на зрители от

стадионите е другото огорчение



на Мартин Камбуров. "Шоу се прави на сносни спортни съоръжения, каквито у нас почти липсват. И да е свидетел на зрелище, запалянкото трудно ще го "консумира" мокър и измръзнал от дъжд и сняг. На един мач в Пловдив до клубния ни президент Георги Илиев падна голямо парче мазилка от покрива на козирката. До инцидент не се стигна, но няма гаранция, че няма да се повтори. В такива случаи у фена се настанява страх, който го отблъсква от стадиона и го държи вкъщи пред телевизора", категоричен е голаджията.

Иначе Камбуров опровергава критиците на футбола ни: "В последните години реномето на шампионата се вдигна, защото ЦСКА и "Левски" срещнаха конкуренция в лицето на "Локо" (Пд), "Литекс" и "Славия". Получават се резултати, които изненадват, а именно това е тръпката за запалянкото."

Мартин е фаворитът на "черно-бялата" агитка, но



желанието му

е да бъде приет



и от привържениците на градския опонент. "Това, че по ред причини съм напуснал "Ботев", не бива да поражда омраза към мен. Не мога да си обясня защо ме обявяват за предател и ме обсипват с какви ли не цинизми. Когато на улицата или на кафе се срещна с някой ботевист, всичко е окей. Говорим си, коментираме - няма проблеми. Но явно като се съберат на групи, на преден план излиза първичното чувство на тълпата, която трябва непременно да оплюе", размишлява Камбуров.

И там той съзира разликата между футбола и изкуството. Според него фенът си е фен, но актьорът в театъра - независимо в коя трупа играе - е уважаван от всички. За Мартин не е правилно на футболистите да се радват само клубните привърженици или компромисен вариант да е, като се облече националната фланелка. Той си признава, че е малко идеалист - все пак иска да постигне една мечта точно в града с най-ярки футболни противоречия между два отбора в България.