От телевизора на витрината Наско Маратонката ме гледа ококорено и пее:
- Казано честно, нещо не съм наред. Тъй че си гледам тревожно напред...
Нещо беше станало. Защо съм толкова гладен? Бетер котарака Гарфийлд. Питам объркано: "Хепи-ту-дей?" А, нима почнах да мекам? Минувач ме чува и се залива в сълзи:
- Не е щастлив тудеят, момче. Мечтите ни са разбити.
Започва да ми просветва. Значи разтворих вестника, най-малко одобрение имали Абрашев и Церовски, по 5 процента, горките. Но чакай, сега ни управлява синьо-червена коалиция с дългото име "Да претворим в дела смътните потпури на изгубеното светло минало". Обаче как? Червените казват: "Ще гласуваме вашия закон, ако се подпишете с истинските си имена - чорбаджии и изедници." Сините биха ги подкрепили, ако червените сами се осъдят - лоши сме, не заслужаваме медалите си! Вместо закон за медиацията е приет закон за медитацията след мастурбацията. Също и закон за преследване на разследваната журналистика. Гледането в огледалото за обратно виждане се наказва със затвор - това е помощно техническо средство за следене средната гъстота на автомобилния поток, която е секретна...
Спомням си, че изпитах силното желание двамата министри да напуснат къщата за 2 минути... Апропо Биг Брадър сега е вдъхновен от паднал самолет в перуанските Анди, където оцелелите се изяждали един друг, за да живуркат. Не им дават храна и всеки понеделник номинират един за похапване.
Та съсредоточих се тогава върху реконтрата си и май че стана флоп-преход според М-теорията. Като че ли се върнах назад във времето и съм пипнал нещо. Една пипируда да стъпчеш според фантастите - и край... Кой съм аз сега? Защо ли чувствам, че ме следят или аз следя някого? Поглеждам към органа си, който винаги ме е идентифицирал като индивид, същност и явление. На него можеха да кацнат 19 врабчета и една пипируда. Сега нямаше място за пипирудата! Докато се попипвам, тийнейджър на ролер грабва джиесема от врата ми. Отварям уста, но тутурутката е вече в ръката ми, някой мъжки ме тупа по рамото:
- Ако ти трябва охрана, обади се на бате Бойко от Ипон!
Не, бързо ми трябва вестник. Отварям го разтреперан. "В джунглите на Суматра гиздавият рейнджър Китен Муньо проправя път на изгората си и баща й, детето на Мадрид, българският цар, така и не цъфнал на "Дондуков". Една сълза се отронва в океана, набира мощ и като страшно цунами връхлита Югоизточна Азия. Българите в Пукет остават твърдо по местата си, като събратята си в Ирак. Зер 2000 лева са дали за секстуризъм по Нова година!"
Ужас, значи съм издухал заедно с черните овни и великия медиатор, който смекчаваше нравите!? Мисълта, че той ще тича до края на дните си подир тропическите насекоми с вика "Пипирудо, аз штъ хванъ", не ми дава покой. Трябва да напиша нещо и да потъна в него, за да поправя грешката си. Вземам нов лист, но изпитвам луд страх от бялата страница. Лошооо, сега страдам от левкоселофобия за разлика отпреди, когато имах фобофобия - страх от страха. Божичко, ако към името на редакторката ми се добави буквата "р", нещо напълно допустимо във времената на Нострадамус, се получава анаграма на Абрашев! Нима съм издухал и нея? Това ме кара, страх не страх, да почна да печатам разкривено:
От телевизора на витрината Васко Кеца...
Ако четете това, значи тъканта на времето е била реставрирана и добрата новина ви е намерила, без да я търсите!
