Разказвам както видях. Трамваят е 2, случката става на "Лъвов мост". Млада циганка (или, както е политически коректно, ромка) беше сгащена да краде. Метнала яке връз лявата ръка, в нея чужд плик. Нещата обаче се объркаха и хората я спипаха. Не се нахвърлиха да я бият. Само я държаха, докато тя хленчеше, вайкаше се и крещеше: "Ама, моля ви се! Моля ви се! Моля ви се!..." Тия, дето я стискаха и държаха, изчакваха полицията, но органите на реда се позабавиха. Късмет за крадлата - сърцата се смилиха, ръцете я пуснаха. Никой, изглежда, нямаше в достатъчна степен коравосърдечност, за да удържи с каменна хватка докрай на виковете й за милост. Лицата се отпуснаха, стана някак по-ведро...А уплашената ромка изфуча като виелица и се скри някъде из гънките на Женския пазар.

Толерантност е стара дума, латинска по произход. Производна е на глагола tolero = нося, изнасям, издържам, търпя. Иде значи реч за издръжливост, понасяне. За сила, държеливост, мощ. И търпение. Толерантността не е за слабите, те не могат да я издържат, немощни са и недъгави. Който издържа повече, той е толерантен.



Примери колкото щеш



Българският: Иван Асен II набучва на копие договора с епирския деспот Теодор Комнин, втурва се в битка при Клокотница и го разгромява. Силен, як... След това пуска войниците му по живо, по здраво. Чуждия наскоро видяхме на филм - "Небесно царство". Сюжетът: правоверните начело със Саладин (Саллах ад-Дин Юсуф Ибн Аюб), владетелят на Египет, който връща страната в лоното на сунизма, превземат Йерусалим, но дават на християните 50 дни за изтегляне, гарантирайки живота им. През това време сарацини, буквално "източни хора" (от арабската sarqin), и рицари, буквално "ездачи, конници" (от немската Ritter), не се бият, не дрънкат мечове, не режат глави. Търгуват: християните продават имоти, мохамеданите купуват. Толерантен алъш-вериш: арабите са силни, могат да си го позволят. Но и латинците не са слаби: водачът им Балиан Ибелин, втори съпруг на византийската принцеса Мария Комнина, омъжена през 1167 за йерусалимския крал Амори I, но рано овдовяла, спретва такава отбрана, че Саладин разбира - по-добре договор, а не счупени зъби в яката крепост. Балиан е владетел на Наблус, град на река Йордан. Там се намира гробът на пастрока на Иисус Йосиф Обручник. Историята в "Царство небесно" се вижда така невероятна на някакъв си филмов коментатор в интернет, приел дървенокракото име Джон Силвър, че обявява Балиан за измислен герой. Дървена е главата на коментатора: Балиан е реална личност, живял е в годините 1131-1193, за него пишат и франкът Ернул, и Бернард, ковчежник на император Фридрих II Хохенщауфен.

Ала не това е важно, от значение е фактът, че



толерантен може да бъде само силният;



слабият е отмъстителен, завистлив, подъл и коварен.

Фридрих Ницше, пишещият на немски философ, но горд със своя полски произход, нарича това състояние в книгата си "Към генеалогия на морала", публикувана през 1887, "ресантиман" (от фр. ressentiment). Социалният антрополог Харалан Александров провидя същото чувство във вота за "Атака" - "комбинация от фрустрация, завист, омерзение, ненавист, разочарование и гняв." Според Ницше е характерно за робите, за онези, които не могат да надмогнат своята човешка слабост и винят за нея всеки друг, не и своя "аз". В основата му стои - Ницше го нарича "обръщане на оценяващия поглед" - агресивно насочване навън вместо към себе си: ресантимантикът изпитва необходимост от външни дразнители: "неговата акция е в основата си реакция". Реакция на слабост, която повече не може да издържа собствената си слабост, и търси някой да си го изкара. Може да бъде всеки: в семейството например е жената, децата или кучето, в обществото - гастарбайтерите, чужденците, циганите, евреите, т.н. Въпросът е някой друг да е виновен и той да страда - защо трябва да страдам само аз?! Реакцията на ресантимант увеличава страданието в света, не го намалява. Ако нещо с успех намалява, това е щастието.

Хората, дето не хвърлиха камък срещу крадливата ромка, постъпиха обратно: не увеличиха страданието, причинявайки й страдание, а я пуснаха. В известен смисъл я направиха щастлива.

Тя едва ли ще оцени жеста, вероятно пак ще почне да краде по трамваите. Кураж обаче ми дава ето какво: група български граждани постъпиха като силни хора, проявиха толерантност. И в тази сила се крие бъдещата политическа слабост на ресантиманта "Атака", убеден съм.