|
"Английският пациент", иначе един добър филм, преди няколко месеца мина най-напред по Канал 1 и БТВ, а после по по-големите кабеларки. "СК филм" - телевизия, която, както личи и от името й, би трябвало да бъде филмова, - излъчва по 10-11 филма на ден заедно с повторенията. Простичката сметка показва, че само тя показва над 3000 филма на година. Всъщност заглавията й не са повече от 600-700. Бройката до 3000 се попълва от повторения. "Любимите" й филми са "ФБР срещу мафията" и "Съвременните приключения на Том Сойер", които през февруари
се въртяха по
3-4 пъти на седмица
И сега поне по един-два пъти "напомнят за себе си", та от началото на годината са натрупали над 20-ина излъчвания. Същият този "ФБР срещу мафията" бе показан по "СК филм" и в "Канал 3" в един и същ ден с разлика с 3-4 часа.
Подобно е положението с двете серии на "Астерикс и Обеликс", "Версенжеторикс", "Гоя", "Под напрежение", "Хартиени куршуми", "Идеалната мишена", "Какво искат жените", "Милионите на Мадиган", "Полицейско управление в Ел Ей", "Делтата" и много други. "Свръхчовек" за една седмица бе излъчен в "Канал 3", "Александра", "Телекабел" и "СК филм". "Великата Беке" и до днес си "обикаля" от "Диема" в "Центрум груп", в "Канал 3", "Александра" и ВВТ. Все филми отпреди 10-12 години. И в това нямаше да има нищо лошо, ако те бяха стойностни и качествени. Ама не са. В много кабелни телевизии вървят под рубриките "Премиера" и "Представяме", понякога и "Пожелахте да видите" (друг е въпросът доколко зрителят наистина е пожелал да види един изтъркан от употреба филм).
Ако е неизбежно американските филми да залеят екрана (по цял свят), неизбежно ли е ние
да гледаме най-пошлите?
Трите "Диеми" от време на време предлагат по някой френски филм. Единствена ВВТ си позволява да поддържа рубрика за руско кино.
От 12-13 г. в тв ефира се въртят едни и същи, около 2000 филма. И на пръсти се броят телевизиите, които имат желание за собствена филмова програма.
Всичко опира до пари. Филмите отдавна не са изкуство, а субкултура и бизнес. И се купуват на няколко телевизионни и филмови фестивала "на пакети". Те се състоят от няколко сравнително най-нови - дотолкова, доколкото е изтекъл срокът им за големия екран и видео (общо около година), после по-старички, най-стари, че дори и глупави, които попълват бройката на пакета. Навремето "пакетите" се купуваха от кинокритици. Днес - от търговци и собственици на кабелни телевизии, които нямат познания за художествените качества на филма.
Само че на един фестивал са представители и на БНТ. И понеже тя е национална телевизия, "нейният" пакет не може да се купува от друга телевизия у нас. Той се пази година и нещо. Останалите телевизии у нас имат право да купуват чак след като мине този срок. Ясно е, че дори и да имат желание, те не могат да купят най-новото и най-гледаното. Друг е въпросът доколко БНТ купува най-стойностното. Специалистите в бранша са единодушни, че вече 15 години тя не купува най-доброто, което се предлага, защото нямала пари. То и кабеларките нямат пари, въпреки че на зрител получават по 10-15 евроцента за програма - така се "връзва" месечният абонамент за 56 програми на около 15 лева. Никой обаче не знае нито колко са зрителите, нито колко са домовете, в които има кабелна телевизия. Смята се, че са около 1.5 милиона - значи около 600 000 домове. С други думи, на месец се въртят около 4 200 000 евро, които се разпределят между съответните телевизии. Само дето те не отиват за купуване на качествени филми.
Един е изходът - на когото не му уйдисва, да ходи на кино (не че и по родните кина могат да се видят кой знае колко стойностни продукции). На другите им остава единствено да чакат неделята за поредната серия на безвъзвратно остарелия "Мистър Бийн" по Канал 1.
