Мобилният телефон на тръстиковата масичка иззвъня тъкмо когато той се забавляваше на игрището за миниголф. С досада остави стика и се запъти натам. Но когато видя на дисплея номера, чертите му се изопнаха, а капачките на коленете му изпукаха. Огледа двора, вишните, планината; нимфетката на терасата, която само чакаше знак, за да му сервира морковния джус. И примирено, дъвчейки долната си устна, натисна зеления бутон.

- Можеш ли да говориш?

- Мога.

- Трябва да те реактивираме.

- Нали уговорката беше...

- Нещата се промениха. Не гледаш ли какво става? Няма друг кой. Другите се окендзаха.

- Ама...

- До 10 минути при теб ще дойде куриер с плик. В плика е инструкцията. До два часа ще пристигне колата. Утре да си на линия.

- А медийното покритие?

- Медийното покритие е осигурено. Вече изтече едно малко съобщение. А вдругиден ще излезе голямо интервю с теб.

- Да не съм изтърсил някоя тъпотия...

- Не си. Звучиш като академик.

- А колко време имам да поставя в ред личните си дела?

- До утре сутринта. Това е.

- Добре.

Нямаше смисъл да скимти. Изключи джиесема, легна на моравата и се загледа в летящите нанякъде небеса. Ето че денят Х дойде. Трябваше да зареже книгата, която пишеше; да зареже Сузи, нимфетката с тюлената поличка, която продължаваше да стърчи на терасата и да чака знак от него; да зареже риболова, лова, напиванията. Да се върне при жена си и да започне да излиза с нея в обществото. И да гледа ласкаво луничавата й шия. Да се въоръжи с търпение, да приема посланици, да слуша кудкудякането на репортерките, да изглежда замислен и вглъбен в държавните дела. Да носи костюм. Да се подстриже. Да открива изложби. Да говори. Да гледа ласкаво. Да приема. Да говори. Да носи костюм. Да се подстриже. Да се бори със слабите си бъбреци и с отчайващата си диуреза. И с ужаса, че ще се напикае посред някое съвещание или тъкмо когато подписва важен договор. Да се въоръжи с търпение. Да говори.

В края на миниголф-игрището имаше няколко къртичини. Спомни си как фигурираше в бумагите. Къртицата. Това му беше прозвището. Оня ден утрепа една къртица с лопатата. За първи път виждаше къртица. Не беше особено симпатична със сляпата си муцуна и с тия големи лапи-гребла. Да можеше да се превърне сега в къртица. Щеше да се устреми надолу в пръстта и да излезе на другия край на земята. Някъде например в Катманду. Едно старо безгрижно неподстригано хипи, което клати краката си, седнало на някой хилядолетен зид. Приятната картина се стопи в съзнанието му като стоповете на отдалечаващ се автомобил.

Трябваше да се подстриже. Извика Сузи, изпи сока и й поръча да донесе машинката и един чаршаф.

- Нула номер - каза й, когато се появи пак. В управлението на държавата трябваше да има приемственост. Хич не му пукаше, че така ще заприлича в муцуната съвсем на къртица.