Шестметрова бронзова статуя на Владимир Висоцки ще бъде издигната в Новосибирск в деня на смъртта му - 25 юли. Монументът, дело на скулптора Александър Тартинов, ще се извисява в градинката пред младежкия театър "Глобус". Бронзовият поет е облечен само с джинси, бос и с китара в ръка. Статуята ще бъде открита от сина на барда Никита Висоцки, актьор от трупата на "Таганка". През 70-години, гостувайки именно с този театър, баща му предизвика фурор в България. И преди, и след това Висоцки беше любимец на поколения българи и приятел с редица наши интелектуалци.
В навечерието на годишнината от смъртта му (той умря внезапно през 1980 година) продължават да излизат нови факти около края му. Вече не е тайна, че през последните години от живота си Висоцки е употребявал наркотици. Умира в квартирата си на ул. "Малая Грузинская". По молба на родителите не му е направена аутопсия. Свидетелите на смъртта му твърдят, че е умрял от инфаркт. Но близките му приятели твърдят, че той е предчувствал края си. В последния си ден казал неколкократно: "Днес ще умра." Околните приели това на шега, но той настоял: "Усещам, че днес ще умра."
Синът на Висоцки - Никита, си спомня, че на 25 юли в квартирата, където живеели с брат си и майка си Людмила Абрамова, влетял гълъб - лоша поличба, която се сбъднала след часове.
По същото време съпругата на барда Марина Влади е в Париж. В мемоарите си тя разказва, че на фаталната дата се събудила от кошмар. На възглавницата й аленеело петно кръв. Актрисата решила, че в съня си е смачкала някой комар. По-късно узнала лошата вест.
На 25 юли 1980 г. единствено във в. "Вечерняя Москва" се появява кратка информация: "Министерството на културата на СССР и "Госкино" с дълбока печал съобщават за неочакваната смърт на артиста Владимир Семьонович Висоцки и изказват съболезнования на роднините и близките на покойника." Никой друг не съобщава вестта, тъй като в Москва върви олимпиадата и властта не иска да помрачи празника. Въпреки това до вечерта скръбната новина се разнася първо из града, а после и по целия свят.
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив....











