Едва ли е имало по-грозна картина в българския парламент.
Вчера опозицията, която имаше мнозинство в пленарна зала, напусна заседанието и провали кворума.
Вместо да се възползва от предимството си и да смени председателстващия заседанието, ако не е доволна от него. А парламентът да продължи да работи.
Вместо да гласува против предложеното от БСП и ДПС правителство, ако не го харесва. И без да губи време, да пристъпи към формиране на свой кабинет. За да се преодолее възможно най-бързо безвластието в България.
Това би било принципна позиция.
Другото са процедурни хватки, с които проблемът не се решава, а се отлага. С тях опозиционните партии прикриват абсолютното си безсилие. Те не вярват на депутатите си и затова изобщо не ги допускат до гласуване. Те не могат да спрат правителството на БСП и ДПС, затова призовават президента да наруши закона и да се намеси или кандидат-премиера сам да капитулира. Те не могат да се обединят и да съставят свое правителство, затова вкарват страната в безпрецедентна парламентарна и конституционна криза.
Всичко това се извършва в името на националните интереси. Само че това не са националните, а партийните интереси. И не става въпрос за отговорност пред обществото, а за чист егоизъм. Защото едно е сигурно - страната има нужда от стабилност и работеща власт, независимо от какъв цвят ще е тя.
Едва ли в Европа, в която всички се кълнат, са виждали подобно чудо - мнозинството да използва оръжията на малцинството, за да поддържа хаос. Но пък и България едва ли скоро ще стигне до Европа.
|
|