- пожела вратата, когато Пешев посегна към нея.

Днес той се настаняваше в най-съвременния дом в цяла Европа. Бе се трудил неимоверно и миг преди да припадне, го запитаха какви екстри желае. "Искам всичко", промълви той. Парите нямаха значение, изплащането бе проблем на безпроблемното бъдеще.

Пешев се славеше като най-върлият евросептик на Балканите. Избраха го затуй, че упорито отказваше да приеме завръщането на блудната цивилизация, избягала от земите на народа му преди няколко века. Ако той харесаше новия дом, значи и всички останали новодомци щяха да го харесат.

Пешев разглеждаше стаите. Тази с южното изложение гледаше към топъл залив, на запад бе кухнята чудо. На север се простираше огромен двор с едва напъпили хълмчета и лилава крава, монотонно облагородяваща почвата. Но на изток бе само стена, отвъд която се намираха сервизни помещения, кофи за смет, агрегати, два от които бяха спрени, защото вдигали шум и охлювите в района се стресирали.

Като истински евросептик Пешев игнорира документацията. Предпочете сам да изследва всичко. Завършил обиколката си, той потърси тоалетната. Влезе, ахна, вдигна капака, седна и след минута мълчание охна. Изневиделица зад гърба му се обади глас:

- Уау! Това беше впечатляващо!

Пешев се обърна в посока на гласа и видя женско лице зад себе си. От вътрешната страна капакът на тоалетната бе с LCD екран и оттам го гледаше миловидното лице на много атрактивна лейди.

- Аз съм вашата тоалетна. Чувствайте се удобно. Да загрея ли седалката?

Пешев преглътна адамовата си ябълка и се задави с нея. Изчака малко и бавно се обърна - тя още беше там и още се усмихваше.

- Извинете, не може ли да се обърнете с гръб? - попита той.

- Съжалявам, имам само лице. Ако ви смущавам, затворете капака и аз автоматично ще се изключа.

Пешев понечи да стане и да го затвори, но новопридобитото чувство за срам го бе залепило към седалката. Как да стане? Нали дамата ще го види?

- Може да изключите захранването, но имам резервни батерии. Те не се изключват. Ще трябва да изчакате да се изтощят. Може би след около 2-3 часа...

Пешев седеше объркан. Минутите се точеха като спомен от нектар по стените на изпита чаша. Искаше да завърже разговор и да се представи като изискан европеец.

- Извинете, че седя с гръб към вас... ъъъ... май няма тоалетна хартия.

- Няма проблем. Ей сега ще поръчам по интернет. До четвърт час куриерът ще я достави. Трябваше да заредите тоалетната с необходимите консумативи, преди да седнете. Но няма страшно. Всеки уред в този дом с готовност ще ви помогне.

След малко на вратата се звънна. Пешев стоически изтрая трите позвънявания и накрая отново настана тишина. Куриерът си бе тръгнал заедно с хартията. Пешев седеше на седалката и проклинаше своята лакомия. Защо му трябваше да поръча всички опции? Кой знае с какво още можеше да го изненада тоалетната, ами хладилникът, ами часовникът, ами четката за зъби?!? Закри с длани лицето си и попита отчаяно:

- Какво още можете да правите?

Тоалетната се усмихна, Пешев усети това по промяната на контура на сянката си върху отсрещната стена.

- Да варя вода. Искате ли варени яйца?

- Може, ама предполагам, че хладилникът е празен, а и не мога да ида до него... разбирате, нали...

- О, да, но няма нужда да ставате. Аз мога да ги приготвя тук, на място. Ей сега ще подгрея вода...