Времето беше отвратително. Лееше се дъжд, който караше софиянците, живеещи на последните етажи, да слагат корита под панелните си тавани, туристите по морето да гледат тъжно към мокрите плажове, а всички, живеещи между едните и другите, да изпадат в отчаяние от превръщащите се в блата къщи и дворове.

Старецът, чиято щастлива звезда четири години се беше издигала стремително, а сега изведнъж не само загуби инерция, но и се срина, зиморничаво се бе завил с родопско одеяло, подарено му от ансамбъла от село Гела. Ансамбъл, който насмалко не влоши отношенията му с далечната братовчедка... В камината пукаше разкошно изсъхнал чамов пън. От мойте си лесове си е, рече си старецът, мога да си го горя, мога и да не си го горя. Напоследък беше имал много неприятности, навлече си и бая подигравки в медиите и затова сега със зачервените си от тежките мисли очи приличаше на остарял сетер, болен от конюнктивит. В което нямаше нищо странно всъщност, нали гонеше седемдесетте. Гоня ги и ще ги стигна, ама по съвсем друг начин исках да ги отпразнувам, помисли си и поръча на охраната да му донесе още едно одеяло. Зави се, стопли старческите си кости и се унесе.

Видя един бляскав прием, беше в някакъв дворец, не можа да схване в кой, защото в столицата му такъв нямаше, но дали пък аз не съм го построил специално за целта, помисли си, сънувайки. Той - в средата на коронната зала, до него мъничката му съпруга (тя беше отказала да празнува своята си седемдесетгодишнина, неудобно й беше да го прави преди него), а около тях наследниците му и наследниците на наследниците му. А през вратата влизат един подир друг крале, кралици, херцози, маркизи, графове и барони - цялата, пръсната по целия свят рода е дошла да му поднесе своите поздравления и подаръци.

Някакъв по-упорит чеп от горящия пън се пръсна с глух пукот, старецът се стресна, събуди се, но си спомни за верния генерал и се успокои. Може би вече ми слагат по-второ качество пънове, да не би да са на привършване, помисли си, но после се сети, че горите му са безкрайни. И че лесничеите му сигурно предпочитат по-хубавите цепеници да ги изнасят в странство, щото са по-скъпи - и правилно правят, усмихна се доволно. После пак се унесе.

Пред спуснатите му клепачи се запоявяваха безкрайни гори, нали това бе последното, за което мислеше, преди да заспи. Безкрайни гори и сред тях славните му предци, които му викат: "Взе ми ги, твои са." Дядото на дядо му по майчина му линия - крал на Франция. С много гори. Братът на дядо му по бащина му линия - крал на Белгия. И той с гори, макар и с по-малко. Друг брат на дядо му по бащина му линия - съпруг на дъщерята на императора на Бразилия. А там, ле-ле, що гори, особено в оная Амазония. Един втори братовчед на дядо му - женен за дъщерята на Царя Освободителя Александър Втори. А там, Боже мой, само едното Коми каква безкрайна гора е! А един съпруг на братовчедка на дядо му - полски принц. И там - Татрите, Мазовшето, гори и гори. Пък една първа братовчедка на дядо му - кралица на Румъния. За техните планини не можа да се сети как се казват, но в полусън реши още като се събуди, да провери в атласа. А на бабата на дядо му по майчина му линия бащата - крал на Двете Сицилии. Е, там само шубраци, камъняци и мафия, набръчка дълъг нос в съня си и се събуди.

Боже мой, и всичкото това можеше да е мое, помисли си вече наяве, какъв беше лафът на земеделците: "Ори, мели, яж!", нали, е моят щеше да бъде пък: "Сечи, режи, яж!" Разклати медното звънче, личният му лесничей влезе и застана изчаквателно до дверите. Старецът се замисли как е по-правилно да се каже - банцизи или банциги - и затова рече:

- Новите гатери пристигнаха ли, дето ги поръчахме?