|
Странното съседство на мрачни анализатори и уморени от жегата, сесията или прочие житейски трудности момичета отдавна не учудва никого у нас. Жълто, сиво, черно се смесват в китна шаренийка - за всеки по нещо. Много гъвкавост и шпагати.
Могъщо рамо на тази еластичност удрят все по-успешно хибридни полуелектронни, полухартиени начинания. Цели тв предавания се изливат на хартия из ежедневници и списания, едно към едно, с повече снимки за украшение. По радиата текат преразказани от баби тв сериали. Модни тв предавания се преобличат като дописки по модните хартиени страници. Съдържанието на жълти списания пълни ефективно грозновати дупки в чужди програми.
Няма нищо лошо в стремежа на медиите да промотират продукта си. Масираното нахлуване в името на маркетинга на съседни медийни полета обаче е на път тотално да обезличи и жанровете, и посланията. Ефирът и хартията просто говорят на различни езици. Опитът механично да ги замениш, превръщайки вестника в телевизия и телевизията - във вестник, по-скоро ражда недомислици. Да не говорим за личното безсилие, прозиращо зад подобни начинания, и изкуствено придавания авторитет - щом нещо съществува и на екрана, и на хартия, трябва да е ценно.
Направо е чудно как при всичкото това изобилие медиите продължават да упорстват да поддържат сами толкова много рубрики. Какво пречи из вестниците да се леят здравни предавания вместо съвети, лични драми, взети на заем от ефирните медии, и прочие бартери? И всички да заживеят щастливо в една циклична, неспособна да бъде подмината реалност?
Да се бяга на всяка цена от тази резонантност на медийното пространство е ненужно и даже вредно - особено по линия на важни за обществото проблеми. Надали обаче някой печели особено от безотпадъчното циркулиране на забавни послания. Дори медиите. Дългогодишната борба за ниши между електронните медии и пресата действително е раждала нови форми. Вероятността това да се случи при елементарно копиране е, меко казано, малка. Пък и няма гаранция (освен при масови психози), че вдига аудиторията.
Надали бартери от рода биха съществували и в условията на истинска конкуренция. Такава при гигантската фрагментираност на медийния пазар у нас надали е възможна. Десетки издания съществуват на заем и без позволение, вегетирайки на гърба на останалите и отвъд всякакви стандарти. Те няма как да не преписват. Живеем в малка държава, с малко звезди и малко социолози. Виж, аудиториите изглеждат като същински малоумни гиганти на общия медиен фон. А може би затова потреблението на медии пада - заради личния протест на подведените на едро под знаменател малки общи кратни.