"Едва след като съставим бюджета за следващата година, ще преценим дали ще има увеличение на минималната работна заплата. Държавните разходи обаче трябва да са около и дори под 40% от брутния вътрешен продукт (БВП)", заяви той преди заседанието на правителството. На практика това означава свиване на разходната част на бюджета спрямо сегашния й дял от БВП, който е малко над 41%, или намаляване на разходите с над 400 млн. лв.
В серия интервюта в началото на седмицата Масларова заяви, че минималната работна заплата ще се увеличи от 150 лв. на 160 лв., а надниците в бюджетната сфера ще се повишат с 15% през 2006 г. Това бе обещанието на БСП и по време на предизборната кампания. Още когато стана министър обаче, Орешарски предупреди, че ще се придържа към консервативна и рестриктивна фискална политика. И няма да се поддава на натиска на всички министри за по-високи бюджетни харчове. Вчера той бе още по-категоричен.
Срещу идеите за увеличаване на минималната работна заплата е и МВФ. По време на редовната мисия на фонда през март ръководителят й Ханс Фликеншийлд заяви, че предпочита през 2006 г. да няма повишение, за да може икономиката на страната да поеме рязкото й нарастване от 2005 г. От 1 януари 2005 г. минималната работна заплата скочи от 120 на 150 лв. Предишният кабинет на НДСВ също планираше да я вдигне на 160 лв. през 2006 г. и на 170 лв. през 2007 г.
Това е вторият отпор на Орешарски на Масларова за една седмица. В неделя той отхвърли идеята й да се дадат данъчни преференции за фирмите, направили дарения за наводненията. Все още не се е изказал за другите й намерения - като вдигане на пенсиите - също от 1 януари - например.
Орешарски каза още, че подкрепя изводите в доклада на МВФ за финансовата политика на България от 2000 г. досега.
В документа се препоръчва да се елиминира възможността правителството да харчи без одобрението на парламента парите от преизпълнението на бюджетните приходи. Освен това плащането на 13-а заплата и 13-а пенсия в края на годината трябва да бъде заложено още в Закона за държавния бюджет. Сега правителството решава този въпрос "в движение" - когато има яснота какво е състоянието на хазната малко преди края на годината. В доклада се препоръчва да се ограничи възможността правителството да прехвърля без одобрение от парламента пари от фискалния резерв към фирмени структури (като компанията "Публични инвестиционни проекти", в която НДСВ наля 220 млн. лв. за инфраструктурни харчове преди изборите).
В документа се препоръчва да се елиминира възможността правителството да харчи без одобрението на парламента парите от преизпълнението на бюджетните приходи. Освен това плащането на 13-а заплата и 13-а пенсия в края на годината трябва да бъде заложено още в Закона за държавния бюджет. Сега правителството решава този въпрос "в движение" - когато има яснота какво е състоянието на хазната малко преди края на годината. В доклада се препоръчва да се ограничи възможността правителството да прехвърля без одобрение от парламента пари от фискалния резерв към фирмени структури (като компанията "Публични инвестиционни проекти", в която НДСВ наля 220 млн. лв. за инфраструктурни харчове преди изборите).













