|
Въпреки желанието на специалистите да съживят пазара, и през 2000 г. фондовата борса не изненада с особени резултати. Точно обратното, заредиха се отчайващо ниски обороти и кухи сделки. Търговията удари дъното. Брокери започнаха масово да се оттеглят от професията - кой стана консултант, кой взе да търгува на чужди борси.
Намериха се обаче и оптимисти, които потърсиха алтернативи. "Еврофинанс" пусна на пазара емисии депозитарни разписки на чужди компании. Но и този експеримент едва ли ще налее пари в българската икономика. И няма да реши най-големия проблем - липсата на политическа воля за развитие на фондовия пазар. Защото, въпреки декларациите за съпричасност, точно хората, от които зависи неговото развитие, продължават да го загърбват.
След като три години премиерът Иван Костов не забелязваше фондовата борса, преди месец изведнъж откри, че родните банки инвестирали зад граница вместо да наливат капитали в родните предприятия. Над $ 1,5 млрд. са парите от банковите портфейли, вложени в чужди банки и акции, отчете в началото на декември Костов. Само за ноември авоарите зад граница са нараснали с още $ 100 млн. Едва ли на икономиста Костов трябва да се обяснява, че парите отиват там, където има печалба. По-скоро "откритието" беше поредната критикарска поза.
Фондовата борса като кошче за отпадъци
От три години наши и чужди експерти неизменно повтарят, че търговията с акции ще тръгне, ако на пазара се извадят читави предприятия. Вместо това управниците ни засипват с приватизационни стратегии и обясняват как с касови продажби щели да напълнят държавната хазна. Добри продажби не се видяха, затова пък приватизатори не спират да даряват предприятията на услужливи партийни или местни величия, прикрити зад някое работническо-мениджърско дружество.
В същото време на борсата продължават да се въртят акции на слабо печеливши дружества. Неведнъж експерти настояваха държавата да пусне малки пакети от "Булгаргаз", Български морски флот, БТК... Вместо това с последните промени в закона за приватизация депутатите решиха да изсипят на борсата остатъчните дялове на дружествата, които втора година безуспешно се търгуват с бонове.
Така и най-големите оптимисти се убедиха, че фондовият пазар у нас не е нищо друго освен кошче за отпадъци. Откъдето със сигурност нито чужди инвеститори, нито граждани ще почнат да пазаруват. Защото средно заможният българин отдавна не спестява левчета, а обръща парите си във валута.
От май досега валутните депозити са нараснали от 3 млрд. на 4 млрд. лв., сочат данните на БНБ. В страни с развити капиталови пазари хората влагат половината от спестеното в ценни книжа. Въпреки рисковете, годишната печалба от покупката на акции е в пъти по-висока отколкото, ако парите са на влог в банките. У нас обаче от тези инвестиции не се печели.
Затова напоследък някои по-находчиви българи се ориентираха към търговия на чужди капиталови пазари. Анализ на комисията по цените показва, че за първите месеци на 2000 г. българи са инвестирали в чужди акции над $ 2 млн. И тази тенденция се засилва. Търгува се предимно на американската NASGAQ, където комисионите са по-ниски.
Пенсионните фондове ще последват банките с инвестиции в чужбина
С появата на пенсионните и здравни фондове нуждата от нормално действаща фондова борса ще се почувства още по-силно. Подобно на банките, фондовете ще търсят сигурни ценни книжа, в които да влагат парите на хората. По неофициални данни в момента 30% от портфейлите на банките са инвестирани зад граница. Ако на фондовата борса не излязат акции на печеливши предприятия, много скоро и пенсионните фондове ще се ориентират към чужди пазари.
Възможно ли е, въпреки кризата, чуждите капитали да се върнат на българската борса, се питат експерти. Три са критериите, по които даден инвеститор се ориентира за определен капиталов пазар - политическата ситуация в страната, предприятия, които създават 50%-60% от брутния вътрешен продукт (БВП) и природните дадености на държавата. Политическата обстановка отдавна не е пречка за чуждите капитали. Проблемът е в потенциала на българските предприятия.
По поръка на евроексперти в началото на 2000 г. инвестиционен посредник "Капман - Джелсор" направи структурен анализ на българската икономика. Предприятията са били разделени в групи според минималните им нетни продажби, формата на собственост и делът в създаване на брутния вътрешен продукт (БВП). Извън изследването са останали дружествата с над 33% държавно участие, банките и застрахователите.
Анализът показал, че у нас едва 1488 фирми формират 42,03% от БВП. Без промишлените гиганти остават 1294 дружества с нетни продажби между 1 и 3 млн. евро. Производствените фирми в страната са малко над 700. Останалото са търговски вериги и фирми за услуги, които не дърпат икономиката напред и не не създават реален продукт. Това означава, че страната ни няма потенциал, за да постигне 4%-5% годишен ръст на икономиката, коментират експертите. Според тях това състояние не се е променило и в края на годината. Което означава, че инвеститорите трудно биха избрали подходящото дружество, от което да закупят акции.
Липсват перспективи за развитие и на фирмите, приватизирани по касов път. След като половинчатата приватизация уреди безпарични РМД-та с тяхното управление, на фирмите ще им трябват поне още 4 години, за да стъпят на крака. Вероятно тогава и мениджърите ще потърсят външно финансиране не от банки, а като емитират акции на фондовата борса.
Дотогава фондовият пазар може да намери и законова подкрепа
През май тази година в обширен доклад Държавната комисия по ценните книжа предложи на парламента няколко промени в данъчните закони, които да стимулират търговията с акции. От 4-те искания обаче депутатите одобриха само едно. Мотивът бе, че промените в основните данъчни закони достатъчно натоварили бюджета и не можело да има повече отстъпки. Това е формален аргумент, като се има предвид, че исканите облекчения няма да ощетят бюджета, твърдят хора от бранша.
Единственото, което депутатите приеха, е дивидентът от облигации да не се облага с данък общ доход. Така инвестициите в облигации се приравниха към банковите депозити и държавните ценни книжа, чиито доходи не се облагат. Всичко друго засега е само пожелание.
КАРЕ
Какво предложиха експертите, но депутатите не приеха?
* Да отпадне облагането на капиталовата печалба от сделки с ценни книжа, притежавани повече от година. Опитът на други държави показва, че когато капиталовата печалба не се облага, пазарът се развива по-бързо. Подобна е практиката в Литва, Гърция, Израел, Холандия, Белгия, Швейцария, Сингапур, Аржентина, Бразилия, Перу и Иран, сочи анализът на ДКЦК. Преференцията се прилага, за да могат дружествата да инвестират в акции.
* При облагане на капиталовата печалба налогът да бъде върху нетната печалба от сделки с ценни книжа, като загубите от такива сделки да бъдат данъчно признавани за съответната година само до размера на печалбата от тях. С остатъка от нея да е възможно намаляване на положителния облагаем доход от сделки с ценни книжа за следващите две години. Този подход се прилага в САЩ, Словения и в други държави. Целта е при евентуална загуба от сделки с ценни книжа те да бъдат данъчно признати, което означава по-голяма сигурност за инвеститорите.
Самите директори на предприятия също избягват да емитират акции заради изискването за публичност на компаниите. На този етап мениджърите не искат да разкриват финансовите си показатели. Ако обаче отпадне облагането на капиталовата печалба, фирмите ще имат интерес да емитират акции.
* Да не се облагат капиталовите печалби на инвестиционните дружества, когато ценните книжа са държани по-малко от 6 месеца, ако доходът от тези сделки не е повече от 30% от общия приход на дружеството. Това предложение е заимствано от данъчния режим на инвестиционните фондове в САЩ и цели да стимулира конкурентоспособността на инвестиционните дружества спрямо другите видове инвестиционни институции. В световен мащаб държавите насърчават развитието на инвестиционните дружества като по-сигурен и по-добре управляван начин за инвестиране на капиталовия пазар, отколкото индивидуалните инвестиции на физически и юридически лица.
* Дивидентите да не се облагат с данъци. По този начин ще се постигне изравняване на данъчния режим на доходите от акции с доходите от банкови депозити, държавни и общински облигации и ще се премахне данъчният мотив при избор на инвестиция. Дивидентите не се облагат например в Литва, Гърция, Норвегия, Аржентина, Бразилия, Перу, Мексико.
* Местните инвестиционни дружества да не бъдат облагани за доходите от лихви по банкови депозити, държавни и общински ценни книжа при условие, че тези вложения са не повече от 40% от активите на дружеството.
| Официален пазар | 1998 г. | 1999 г. | 2000 г. |
| Брой изтъргувани акции | 3 772 086 | 2 598 359 | 4 889 252 |
| Оборот (в млн. лв.) | 20,6 | 12,3 | 11,8 |
| Пазарна капитализация в края на годината (в млн. лв.) | 243,4 | 219,1 | 283,7 |
| Свободен пазар | |||
| Брой изтъргувани акции | 17 363 316 | 5 548 121 | 8 372280 |
| Оборот (в млн. лв.) | 140,7 | 38,2 | 23,052 |
Таблица 2 Обобщени данни за търговията на БФБ - София
| 1999 г. | 2000 г. | |
| Общ брой изтъргувани ценни книжа | 21 164 580 | 42 944 064 |
| Общ реалициран оборот | 133 825 795.21 | 133 844 506.86 |
| Общ брой сключени сделки | 17 232 | 10 424 |