|
пренебрегване. Тя също така има своята история.
Най-старите познати на света парфюмерийни шишенца са дело на египтяните. Те ги правели от камък и албастър, който задържал съдържанието свежо и не пропускал течността. Използвали ли и глинени гърнета, направени в различни форми - на хора или животни. Археолозите откриват съдове с ухания най-често в гробниците, защото според древните уханията заемали важно място в погребалната церемония.
Стъклените бутилчици се появяват още преди новата ера.
Парфюмерийните шишенца, намерени в Палестина, също са стъклени, но вече имат и разширяваща се, висока горна част. Те също били използвани в погребалните практики, защото се вярвало, че извлечените от природата аромати неутрализират миризмата на мъртвите тела. Древните гърци също не изоставали от съвременниците си. Техните аромати се съхранявали в изкусно изрисувани бутилки, често с формата на животни. Те използвали затворени купи за по-евтините ароматни есенции. Но след като било открит начинът за обработка на стъклото парфюмерийните шишенца също се променили. Тяхната форма се разнообразила и те се превърнали в ефектни копия на плодове, миди, различни представители на фауната. Римляните пренасяли ценните си ухания в издълбаните кухини на скъпоценни камъни.
Европейците се радвали на многообразие от съдове за съхранение на извлечените от природата есенции. Те влагали в тях злато, сребро; дамите се парфюмирали от порцеланови шишенца, покрити с полускъпоценни камъни и черупки.
Изобретателните търговци произвеждали и преносими парфюми. В полускъпоценни камъни се влагало съдържанието на уханния букет и те се прикачвали към дрехите. Такава функция изпълнявали и сребърните обици, като есенцията се съдържала в напоен плат вътре в украшението. Като вариант не се изключвало и любимият аромат да се постави в малка капсула на врата, да обгръща нежно талията или да се носи като пръстен.
Стилът на парфюмерийните съдържатели се променил драматично в края на 19 век. Новопоявилото се движение в изкуството "Арт Ноа" преобърнало дизайна на аксесоара. Наложили се цветните мотиви, с които първоначално се изрисували дървените кутии и емблемите. С времето тази тенденция се пренесла и върху малките бутилчици. Образци от този период са "Букет Ноа", "Ройал васер". "Кре дю куор" е направен като изискана кутия за пудра, украсена с женски образ.
Бел Епок дава нов тласък за аранжирането на парфюмерийните опаковки. Този стил е подчертано френски, елегантен и изчистен. По такъв начин са декорирани парфюмът на Роже и Гале "Славата на Париж" и "Коронис" на Монпле.
Кристалните бутилчици с месингови капачки определят новото направление в развитието на аксесоара. Те се съчетавали с позлатата по самото шишенце.
Към 1910 г. дизайнерите започват да обръщат повече внимание на посланието, което носи името и визията на ароматни есенции.
Те се определяли от типовата насоченост на парфюма - дали е дневно ухание, посветено на даден сезон или за определена клиентела. Френският "нос" Герле представя своето творение "Ето защо обичам Розин". Подбраните ухания се намирали в подобен на ваза флакон, а впръскващата капсула била скрита сред копринени цветя. Предназначеният за силния пол аромат "Кърпата на джентълмена" също имал интересна опаковка. Тя представлявала триъгълник със спирални елементи отстрани.
В началото на века в Париж Пол Пиоер поднася на почитателите си новите си ухания във флакони с ориенталски мотиви. Те били елегантно поднесени в стъкленица с цветна горна част. Най-отгоре имало златен пискюл, който в бъдеще щял да е отличителен знак на марката на "Крез Пиер". Друг известен за времето си "нос" Бикара Малхам изобразил себе си на флакона на уханието си. Образът му се появил като бога на съдбата, а на друго негово творение се превъплътил в английски съдия.
След Първата световна война американските войници се завърнали в родината си с образци на парижките ухания. Така те предизвикали бум на презокеанския пазар. Появили се нови парфюмерийни компании, създателите на американските аромати започнали да се оглеждат за новите тенденции в света на модата.
Ежегодните карнавали по улиците на големите американски градове оказали огромно влияние върху модерния дизайн на парфюмерийните флакони. "Маск Руже" се отличавал с изображението на червена маска. Шериган сложил авторското си ухание в черна стъкленица, на която имало златно лице на фона на пръски в същата гама. "Арлекин" също не загубил от колорита на известния герой. Неговото шишенце напомняло за черно-белия костюм на тъжния клоун.
През 1927 г. Оноре Пайа създал за клиентите на скъпи ухания "Баканир". Изработеният от фин кристал флакон на парфюма е с опростена геометрична форма с капачка, напомняща екзотична прическа. Като истинско произведение на изкуството той бил елегантно поставен в извезана кожена кутия.
"Сребърната пеперуда" на Делетрез била истинска красавица сред останалите ухания. Розов кристал със сребърни орнаменти по линиите на разположена вертикално абстракция допълвали великолепното съчетание на природните есенции. Достойна компания й правел флаконът на "Астрис" с форма на шестоъгълна звезда. Едва ли е нужно да се говори много и за аристократично изчистена форма на "Шанел 5". Френският аромат се появява на витрините през 1921 г. и има едва ли не историческо значение за тогавашната жена. Разкрепостяването на нравите, промяната в отношението към нейния тоалет и нахлуването на дамите в мъжкия свят имало нужда от ново послание. Коко Шанел, основателката на известната модна къща, успява да го улови в своето ухание.
С навлизане на Америка в "сухия режим" през 1929 г. започва труден период за парфюмерийните компании. Единствено наложилите се в бранша "Бакарат" и "Брос и Лалик" се задържат на пазара. Това, разбира се, се отразява и на самите парфюми. Налага се и машинното производство на флаконите. По същото време започва да се усеща и влиянието на Холивуд върху дизайна на елегантните шишенца за дамската тоалетка. Лалик изработва за уханието на Уърф "Же Ревиен". Смелият замисъл представлява тъмносиня хромирана бутилчица със силуета на небостъргач.
След Втората световна война за дамите и господата с вкус Кристиан Диор и Нина Ричи предлагат своите произведениея на изкуството. "Мис Диор" на Кристиан Диор е в кристално шишенце на Бакарат. Нежните и романтични ухания на Нина Ричи също не останали назад с характерния почерк на създателката си. През 1948 г. и "Ейр дю темпс" излиза на пазара във флакон с формата на бижу от брилянти, с гълъб в горната си част.
Три години по-късно марковата ароматна есенция вече се разливала в подобие на клетка на птица, облечена в жълта коприна. За да се завърши творението, на гърба на флакона има и батерия, която да осветява интересния корпус.
Дори и геният Салвадор Дали се изкушил да направи своята заявка за галерията на парфюмите. Той придал на уханието на "Мосю Маркю" допълнителен блясък с шишенце с фигурата на елегантен мустакат господин с шапка и вратовръзка. Бялата опаковка, разбира се, била подписана от великия художник. Пиер Динан е първият дизайнер, който се отдал единствено на парфюмерийния бизнес. Неговите творения през последните две десетилетия са образци на променящите се артистични тенденции.
Достоен конкурент на Динан е Серж Мансу, който при избора си на изходни модели, се опира на природата. Неговото решение за парфюма "Монтан" било вдъхновено от формата на кленовите семена. Други негови образци се основават на разнообразието на природни елементи като цветя, камъни, водни капки. Бижутерите Ван Клийф и Арпелс са първите, които излизат на пазара със собствено ухание. Картие последва примера им през 1986 г. с елегантното шишенце за "Пантера". Тифани, Булгари, Шопард и Бушерон също не изостават от колегите си.
Ветераните в бизнеса Бакарат и Лалик продължават традицията и колекционерите на изящните кристални бутилчици са готови да платят висока цена за техните шедьоври. Най-скъпи са образците от XIX и началото на XX век.
|
|