Едва втори брой на "24 часа" за новото хилядолетие, а вече "Трима убити на Нова година, още четирима берат душа". За жалост това е новината, каквато е. Пък и надделява оптимистичният ефект от розовото телце на Денис - българчето, родено в първата минута на ХХI век в Майчин дом в София. Не се знае на какво ще го ориса Антонина Стоянова, която пое този ангажимент за първите три новородени, но може и в някоя редакция да му хвърли пъпа. Ето, "Почва годината на "24 часа", възкликва умилениумно вестникът. "Ако "24 часа" го няма, България ще е друга", радват си се колегите. И ние им се радваме най-колегиално, но по-много искаме България да е именно друга. А историята не признава "ако". Това правило, уви, важи и за думите на Анабел Маркова: "Ако Георги бе жив, може би щеше да е президент".

Но ако не бяхме известили овреме, че премиерът ще се слива с народа в новогодишната нощ, щеше ли Стоянов да го превари? "Държавният глава пристигна пръв около 23,30 ч. Той по традиция прескочи оградата и се сля с множеството", описа традиционните му подвизи "Труд".

Стоянов впрочем извърши и социологически подвиг - нареди се на най-челно място сред всички заслужили българи за тоя, че и за миналия век (за което вижте 9-а стр.)! И макар че и Костов пя в дует с него на площада "Многая лета", предвестникът на хилядолетието "24 часа" изказа първата си прогноза за 2001 г. именно за Човека с пясъчнобежовото палто и шала в цвят на нилска вода: "Стоянов ще е новият стар президент на България".

Апропо, на 1-а страница се чете базисният въпрос - "Той ли е?". При толкова розова боя за Стоянов читателят виква: "Той е!" Да, ама не. Защото става дума за розовия Денис - е ли той наистина и окончателно бебето на 2001 г.? О, радост! И той Е! А бат' Петьо има още 40 години, дорде дойде ред на Денис да изкандидатства.