|
Три години по-рано на музикалния хоризонт изгря една друга гласовита негърка със странен стил на обличане. И Ерика Баду, както Мейси, не се казва така по паспорт. И нея я наричат "новата Били Холидей". И тя отнесе цяла кошница призове и суперлативи за своя дебют "Baduizm" (включително "Грами"-то, което се изплъзна за Мейси).
А да кръстиш първия си албум с какъвто и да било "-изъм" си е рисковано. Спомнете си шедьовъра на "Лефтфийлд" "Leftism" и огромните (отчасти неоправдани) очаквания, съпътстващи техния втори албум.
Ерика Баду го няма този проблем. Нейният "Mama's Gun" не страда от "синдрома втори албум". Той е също толкова добър, колкото предишният. Има ценното качество, че може да се слуша от всички, а не само от определена група заклети фенове на черната музика. В "Mama's Gun" няма нито един хит - в смисъл, че песните са дълбоки, чувствени и некомерсиални. Затова пък има крилати фрази от рода на "аз съм аналогово момиче в дигитален свят" ("...& On").
"Mama's Gun" стреля право в целта. Да не говорим, че напролет се задава вторият албум на Мейси Грей - дали и той ще улучи?