|
Падат обаче вноските само за държавното обществено осигуряване (ДОО), в което влизат пенсията, болничните и майчинските. Осигуровките за здраве, за безработица (ПКБ) и за трудова злополука и професионална болест не се променят.
За работещите по трудов договор и по граждански с възложител работодателят превежда както осигуровките за своя сметка, така и дължимите от наетия. Банките нямат право да отпускат пари за заплати, ако фирмата не е превела пари за осигуровки.
Както и досега, за различните категории труд се дължат различни вноски за ДОО. За работещите в масовата
III категория труд
работодателите ще плащат тази година върху заплатите на наемниците си по 26,3% за ДОО, 4,2% здраве и 3,2% за безработица. На работниците ще им удържат от брутните възнаграждения за лични вноски общо 8,4% (6,4% за пенсия, болнични и майчински, 1,2% за здраве и 0,8% за безработица). Същите вноски за двете страни са и при втори или допълнителен трудов договор от тази категория.
За работещите от
II категория труд
работодателите внасят 35,7% за ДОО и още 7% за допълнителното задължително осигуряване. 7-те процента се събират от НОИ и се превеждат на професионалните пенсионни фондове, които работниците са си избрали или в които са били разпределени служебно. Ставките за ПКБ и безработица са същите като за III категория. Всички лични вноски на работниците от II категория са такива като за тези от III.
При
I категория труд
работодателите внасят пак 35,7% за ДОО и още 12% за професионалните фондове. Личните вноски на работниците са същите като при III категория.
Осигуровки не дължат само онези, които са работили при един или повече работодатели през календарния месец
до 5 работни дни
(40 часа) и са взели до 1 минимална заплата (79 лв. до април 2001-а). Работодателят дължи единствено 0,7% за трудова злополука, а работникът - нищо. Ако обаче по някой от договорите е получено възнаграждение, по-голямо от минималната заплата, тогава цялото възнаграждение се облага както нормален трудов договор - 26,3% от работодателя и 6,4% от наетия.
Полагащите труд
без трудово правоотношение,
които вземат сума, равна на или по-голяма от 1 минимална заплата, са длъжници към ДОО само за пенсия и плащат 5,8% върху заработеното, като първо се приспадат нормативно признатите разходи. За сметка на това обаче поемат сами цялата здравна вноска от 6%. Възложителят на договора внася в НОИ за пенсия 23,2%.
Учителите
също плащат по 6,4% като останалите - за всички осигурителни рискове по ДОО. Но държавата и общините заделят за тях по 4,3% повече, отколкото е работодателската вноска за хората от III категория. Тези пари са за техния професионален фонд, който действа от няколко години - Учителския пенсионен фонд. Така работодателската вноска за учителите става 30,6%.
Държавните служители,
т. е. не всички чиновници, а само онези около 12 000 души от тях, които са наети по новия тип правоотношение - служебното, не дължат никакви осигуровки. Държавният бюджет поема 32,7-процентната им осигуровка за ДОО, 6-процентната за здраве и 4-процентната за ПКБ. Същото се отнася и за
кадровите военнослужещи
и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от МВР и Главната дирекция за местата за лишаване от свобода към правосъдното ведомство. Бюджетната вноска за тях обаче е с 3 пункта по-висока - заради по-ранното им пенсиониране.
Самоосигуряващите се -
едноличните търговци, упражняващите свободни професии, съдружниците в търговски дружества и собствениците на ЕООД, занаятчиите, лицата с патентен данък, застрахователните агенти, стажантите в съда, прокуратурата и следствието и др., са длъжни да се осигуряват за пенсия за своя сметка. Вноската им е 29%. По желание могат да внасят и за болнични и майчински - осигуровката тогава е 32%. Те не са длъжни също да плащат 4-процентната вноска за безработица и 0,7-процентната за трудова злополука и професионална болест. Изцяло за тяхна сметка обаче е 6-процентната здравна осигуровка.
Така самоосигуряващите се дължат общо 35% (38% по желание). Доходът, върху който се начисляват осигуровките, е по техен собствен избор - между 2 и 10 минимални заплати месечно. При годишното изравняване обаче те доплащат и за останалите доходи над 2 (пак до 10) минимални заплати, които са получили, ако са получили такива, през всеки месец на годината, според посоченото в данъчната декларация за годината. Облагаемата сума първо се намалява с 35% или 50% нормативно признати разходи.
За
частните земеделски стопани,
около 30 000 души, осигурителният доход е между 1/2 и 10 минимални заплати. Те са длъжни да внасят само за пенсия - 29%. По желание могат да плащат и за всички осигурителни рискове. Тогава вноската е 32%. 6-процентната им осигуровка за здраве обаче трябва да е минимум върху 2 минимални заплати (максимум до 10).
Членовете на кооперации, получаващи трудово възнаграждение, имат същите задължения към осигурителната система като работещите по трудов договор от III категория. Същото се отнася и за шефовете на търговски дружества.
Майките и болните,
т. е. получаващите обезщетения за временна неработоспособност, бременност или раждане, се осигуряват от работодателя с 23,2% за пенсия и 4,8% за здраве върху сумата на обезщетението. Ако са самоосигурени, плащат сами 23,2% за пенсия и 6% за здраве.
За
безработните с право на обезщетение
за безработица фонд "ПКБ" внася по 29% за пенсия и 6% за здраве върху размера на обезщетението.
Републиканският бюджет плаща по 6% здравна осигуровка на
пенсионерите
върху размера на пенсиите им. Само онези от тях, които получават пенсиите си изцяло от друга държава, която има пенсионна спогодба с нашата, плащат сами 6-процентната си здравна вноска върху сума, равна на 2 минимални заплати.
Здравната вноска за децата и безработния съпруг или съпруга, който или която не получава обезщетение за безработица, се плаща от единия от родителите, респективно от работещия съпруг. Тя е 5% от личната му вноска за всеки неосигурен член от семейството - деца или безработен съпруг или съпруга.
Върху сумите, които работодателите заделят за
социални разходи,
също се начисляват осигуровки. Фирмите, които заделят пари за работници от III категория под формата на социални плащания, са длъжни да внасят по 23,2% върху тях в пенсионния фонд. Ако работниците са от I и II категория, осигуровката е 26,2%.
Бюджетът също се товари с подобна вноска. Тя е 32 на сто, ако МО, МВР и дирекцията за затворите имат харчове за социални разходи за служителите си, и 29%, ако става дума за държавни служители.
------
ЗА КАКВО ЩЕ СЕ ХАРЧАТ ПАРИТЕ ОТ ОСИГУРОВКИ
3,170 млрд. лв. ще бъдат похарчени от Държавното обществено осигуряване според бюджета му за 2001 г. С тях ще се изплащат пенсиите и обезщетенията, здравните вноски на пенсионерите, част от помощните технически средства за инвалидите и мерките за подобряване условията на труд, както и издръжката на системата на НОИ.
В общата сума на разходите най-голям е делът на пенсиите - за тях ще отидат 2,590 млрд. лв., което е 81,7% от всички разходи. Очаква се средната пенсия през годината да е 82,18 лв., а средната сума на пенсионер - 90,72 лв. (защото много пенсионери вземат повече от 1 пенсия.)
Второто перо в разходите на общественото осигуряване са обезщетенията - болнични, майчински и др. За тях са предвидени 315 млн. лв.
За издръжката на НОИ и неговите 28 районни управления са заделени 41,35 млн. лв. От тях за заплатите на 3 476 души в системата ще отидат 12,6 млн. лв. Средната заплата в системата на НОИ ще е 303,5 лв. На 5,3 млн. лв. ще възлизат капиталовите разходи. За текущи ремонти са заделени 1,36 млн. Малко повече са предвидени за командировки.