|
Александър Сталийски е роден на 4 август 1925 г. в София.
Бащата му Александър Цанков Сталийски е бил министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов през 1944 г. Сталийски-старши е написал "Фашисткото учение за държавата". Осъден е от Народния съд и след това разстрелян.
Синът му тръгва по неговия път. Завършва право в Софийския университет. След 9 септември 1944 г. многократно е арестуван и изпращан в лагери. Член е на Демократическата партия от 1946 г. до разтурването й през 1947 г. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-ото народно събрание от листата на СДС. Става министър на отбраната в правителството на Филип Димитров от 20 май 1992 г. до 30 декември 1992 г. В момента работи като адвокат.
- Г-н Сталийски, защо изчезнахте от политическия хоризонт?
- Да се каже, че съм изчезнал, не е съвсем вярно. Аз съм член на Демократическата партия, редовно ходя на върховен партиен съвет, но поначало съм от тази категория хора, която не обича да се изявява по вестници и телевизия.
- Все пак не сте в активната политика.
- Не забравяйте, че съм на 75 години. Имам право на почивка. Освен това както преди, така и сега не обичам този вид слава. В кабинета на Филип Димитров бяхме двама души, които избягваха всякакви коктейли, събирания - Иван Костов и аз.
- Защо не ходехте по коктейли?
- Защото не обичахме данданиите.
- А сега в какви отношения сте с Костов?
- Идеални. Ходя в Драгалевци, когато искам да се видя с него.
- Какво мислите за неговото управление?
каре тук---------------------
- Когато Иван беше във Велико народно събрание, не можеше две думи на кръст да каже. Можеше само да прави бюджет. Сега израсна много. Аз предвиждах, че той ще се развива. И наистина показа, че може да прави партия и политика. Вярно е, че има хора около него, дето не го харесват, но аз се чудя на тия, десетте души, който той ги отстрани (те всичките са ми приятели), какво му се сърдят. Моят баща ми казваше: "Синко, ако някой ден станеш министър, а това не ти пожелавам, шапката и чадъра - на закачалката. С тях влизаш и с тях излизаш." Няма такава професия министър. Министър значи да служиш.
-------------------------
- Защо се провали вашето управление при Филип Димитров?
- Желю и турците. Винаги съм бил в изрядни отношения с турците. Дори предлагах на парламентарната група да присъстват двама-трима от ДПС, защото бяхме коалиция. И трябва да призная - ние бяхме с няколко души повече от комунистите. Без тия 24 турци, които бяха като часовник, нямаше да вкараме тия закони за реституцията, за земята.
- Възможно ли е сега СДС да се разцепи и това управление да се провали, както при Филип Димитров?
- Говорят за разцепление на СДС. Какво разцепление? Христо Бисеров бил казал нещо. Е, хубаво, казал и сега няма да бъде секретар, няма да бъде в НИС. Но той е в СДС. За другия от Бургас нямам добро мнение. СДС никога няма да се раздели. Мина онова време, когато сините мравки, подведени от външни...
- Колко външни?
- Е, тук сте прав. Може би подведени и от наши си хора, направиха така, че правителството да падне.
- Загуби ли България от това, че правителството на Филип Димитров падна? - За мен - да. Не беше лошо правителството. Ами вземете второто правителство на Иван Костов и нашето.
- Като кадри ли имате предвид?
- Ами да! Не съм против Надето (Надежда Михайлова), тя ми е близка. Но как ще я сравнявам със Стоян Ганев. Какъвто и да е Стоян, той е фигура.
- Той не е ли първият външен министър в света, който е емигрирал?
- Е, хубаво - емигрирал. Направи фабрика, прави обувки сега. Но вие виждали ли сте го как говори на митинг? Надето не може така. Вземете и министъра на образованието. Може ли да се сравнява сегашния с проф. Николай Василев. Ами той (сегашният- б. р.) е комунист и пияница. Е, сега може да не пие, не го знам.
- Кои са слабите фигури в този кабинет?
- Иван да си преценява. Мога да кажа, че една силна фигура за мен е Бойко Ноев.
- Съветва ли се той с вас?
- Наскоро бях при него и ме пита какво мисля, ако той предложи досиетата на РУМНО да бъдат отваряни по друг закон. Това не е лишено от смисъл.
- Може ли да се постави знак на равенство между РУМНО и ДС?
каре тук-----------------------
- Разликата е като от небето до земята. Може ли без РУМНО? Може ли ние да не знаем какво става в съседните държави, в Италия, Франция, Германия, дори и тука. Ние имахме хора по всички министерства, ведомства, болници - няма какво да се лъжем. Една държава без шпионаж не се управлява. Рим падна, защото шпионите измреха. Това е, бе - следете историята! Може ли престъпността да се бори без доносници? Не може, няма как да стане.
---------------------------
- Какво е вашето мнение като бивш военен министър: съществува ли риск да се разбие агентурата, ако се отворят досиета?
- Ако нашите се отворят, има опасност. Специално тези на РУМНО крият такава опасност.
- Тогава трябва ли да се отварят?
- Много изтъркано е да кажа, че страницата трябва да се затвори, за да може българският народ да види кой кой е.
Аз лично не искам да си гледам досието. Навремето исках, но Данчо Соколов ме разубеди. Каза ми: "Не ти трябва." Сигурно беше видял неща, които можеха да ме наранят. Не искам да го гледам.
Има обаче хора, които заслужават да бъдат окепазени.
Все пак мисля, че ако са решили да ги отварят, който гласува, да си носи последствията.
- Какво не успяхте да свършите в кабинета на Филип Димитров?
- Мога да кажа нещо, което свърших. Приключих с една дупка и смятам, че е мой плюс.
- Дупката в Царичина ли?
- Да! Е, какво е това?
- Какво е това?
- Това е лудост. Не е виновен нито Йордан Мутафчиев, нито Митко Луджев (бивши военни министри - б. а.). Там се хвърлиха много пари.
- Колко? - Не е държавна тайна, но имам съображения да не казвам.
- Какво са търсели там?
- Отивам с един комунист генерал. Ама той дори не е комунист, а болшевик. Слизаме надолу - около 20 метра под земята. Алуминиеви стълби. Казва ми: "Г-н министър, чувате ли гласове?" Абе какви гласове, то вода шурти отвсякъде, той гласове чува. Щом тоя генерал болшевик чува гласове, какво искате. Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него. Така и така да дадете 100 000 лв.
Аз съм възпитан да обичам армията, да обичам войската. И не мога да оставя да войската да гладува заради някакви там дивотии. Отказах. Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам. Това ми е една от черните точки в целото 7-месечно министерстване.
каре тук---------------
Друго какво. Не успях да спестя пари. Обадиха ми се да ме питат колко командировъчни съм спестил. Излизал съм от страната 11 пъти. 7 пъти като министър и 4 като депутат. Не бяха някакви огромни суми, нищо особено. Сега, Иван може и да е спестил, но мога да ви кажа: Иван е честен и почтен човек. Това са дивотии с къщи. Идете у тях, ще видите от задния двор. Тъст му седи и пасе овце. Той има над 100 овце.
------------------
- Тъст му?
- Ами да! Оттам са парите. Има имоти около Драгалевци. Да не мислите, че Иван живее в палат.
- Какво си говорите, като се видите?
- За минало, настояще и бъдеще.
- Да поговорим за настоящето. Вие сте член на Демократическата партия, а тя предприе акция прякото избиране на президент.
- Съжалявам, че не бях тогава на върховния партиен съвет, макар Джаферов да ме покани. За мен е грешка. Може да ми се разсърди Сашо Праматарски, но за мен е грешка. Помислиха ли те, ако, не дай си боже, комунистите спечелят изборите. Тогава Народното събрание кого ще избере? Комунист! Няма да избере мене. Имало държави, имало такова-онакова. Е, има. За съжаление не можеш да сравняваш Франция, Германия, Италия с България. Е, не може да стане тая, колкото и да ми е мъчно. Аз съм националист, но такива сравнения не могат да се правят.
- А как се допусна подобна атака срещу президента?
- И аз гласувах на един съвет да се създадат работни групи. На някое младо момче му е щукнало в главата и го е предложило. Това е лудост.
- Вие харесвате ли Петър Стоянов?
каре тук-----------------------
- Петър ми е приятел. Не колкото Иван, но ми е приятел. С баща му сме лежали заедно по лагерите. Той беше легионер. Какво е това "Демократичен форум"? Шефът на "Демократичен форум" сега е Муравей Радев, а неговият баща беше шеф на легиона в Пловдив. А шефът на легионът, знаете, беше Иван Дочев. Аз го защитавах по двете му дела, за които имаше смъртни присъди. Понеже ми върнаха вилата във Варна, често минавам през Шумен и винаги се обаждам на него и на Багрянов. И викам: "Абе, бай Иване, какво е това "Демократичен форум". А той вика: "Тихо, тихо, недей сега. Нали знаеш какво е легионът сега."
------------------------
- Легионерите бяха ли фашисти?
- Защо мен питате?
- Ами имате близки легионери. Каква е вашата оценка?
- В България според мен фашизъм не е имало никога, макар баща ми да написа фашисткото учение за България. Ако го прочетете, ще видите, че това е една корпоративна система, която в момента почти се прилага в Италия.
- Какво е национализмът за вас? - Алфата и омегата на човешкото съзнание. Обичай народа и войската!
- Тогава как ще коментирате няколко изказвания на Петър Стоянов, че държавите могат да губят суверенитет, когато става въпрос за глобални човешки права. Как се връзва това с национализма?
- Петьо какво мисли по тоя въпрос не мога да кажа, но за баща му съм сигурен.
- Кой е добрият национализъм? - А кой е лошият? - Ами този, който противопоставя българи на други етноси.
- Такъв национализъм - не! Сега да ви кажа, че обичам циганите - не мога да си изкривя душата. Но да ви кажа, че ги мразя - не. Турците ги обичам, но не обичам българомохамедани. Между тех и турците разликата е оттук до небето. Турчинът е прекрасен човек. Ще ти забие нож в гърба само ако го излъжеш. Българомохамеданите са други. Но хайде да не говорим ние какви сме.
- Какви сме?
каре тук--------------------------
- Баща ми веднъж ме накара да чета "Под игото". После ме пита какво съм разбрал. Аз викам: България, така и така... Рада, Огнянов. Вика "Прочети още веднъж", а аз пак същото. Нищо не си разбрал, казва ми, за голямо съжаление българският народ е предател, завистлив. Само една светла личности има в "Под игото" и това е Мунчо, но за съжаление той е побъркан.
-----------------------
- Кои са днешните мунчовци?
- Абе много са, ама хайде да не ги казвам, че ще ми се обидят.