Още не е завършил спорът кое е първо - яйцето или кокошката, а Премиерът на Публиката предлага нов: кой пръв се е сетил за срещите Му с интелектуалците - те или Той? По-рано това бе заслуга на информационния Му Миш-Маш, включително за българския Великден и за приема по случай Рождения Му ден, когато Командора бил рекъл:

- Извинявайте! Ако има нещо, няма нищо!

Ето и сега: приел група обединени интелектуалци да си побъбрят и да съчиният конкурс на тема "Европейският път на България". Даже вече подсказаха кого и какво ще поощрят - положителния млад герой и водещия лайтмотив "Искам да си стоя все в България и да строя демокрацията! Урааа..." Ех, да бях по-млад, веднага се включвах, а есето си щях да завърша така:

- Ние строим пазарната икономика, тя строи нас.

Естествено, това ще бъде лъжа. Но защо да не спечеля някоя стипендия и да ида в тая пуста чужбина, дето се учат гениите на видните синьокури? А е лъжа, защото докато ние опъваме каиша на пазарната икономика, дето не е нито икономика, нито пазарна, синьокурите пишат и преписват на топли държавни служби и току подвикват:

- Така е по цял свят!

Ама не се фатят да въртят бизнес по приетите от тях закони; а фатят ли се, ги заобикалят както суеверна софиянка заобикаля статуята на Чапкънов, щото тя прилича на Горгона, нежели на светица. Някои може би се чудят каква е ролята на обединените интелектуалци, дето толкоз често се сношават с Командора? Ето такава. Попитали един мъдрец защо философите се навъртат около царете, а не обратно, пък той:

- Щото философите са гладни, а не царете!

Така е: философите имат нужда от хляб, а Командора - от философи. И който не е съгласен с тях, се явява чер неблагодарник, турящ прът в колелото; обаче то ще се върти до окончателното ни влизане в обединена Европа! Нищо, че обедненият уран се разсейва на 112 места в бившата ни съседка. Ние с него сме братя: той е обеднен, а ние - обеднели. Нали философите разправят, че бедността не е порок!

Уважаеми философи, мога ли да участвам в конкурса извън конкурсната програма?