Навремето Ричард Гиър го имаха за страховит секссимвол, от който женските колене омекват. Трябва наистина да са омеквали поне част от тях, защото актьорът успя да прилъже дори Синди Крауфорд за своя кратковременна съпруга. Сега косата на будиста Гиър е бяла като Хималаите, а и възрастта му наближава тяхната. Въпреки това в "Есен в Ню Йорк" са му дали роля на плейбой, който успява да омайва дами на половината от своята възраст.

В клопката пада Уинона Райдър, която никога не е претендирала за слава на база хормони, а винаги е разчитала на уникалната си актьорска дарба. Нищо, че понякога Академията не оценява това и разпределя "Оскарите" с долната си глава (виж "Луди години", където награда взе красавицата Анджелина Джоли, но не и Уинона).

Двамата, естествено, подхващат любовна история. Но в самото начало Уинона сервира новината, че е фатално болна. И "Есен в Ню Йорк" добива мелодраматични краски, познати от толкова филми преди.

Режисьорката Джоан Чен, позната повече като актриса от "Последният император", не е случила на сценарий. Но не си е губила времето, когато е избирала екстериорите за снимки. Падащите на забавен каданс над Сентръл Парк жълти листа изглеждат поне толкова добре, колкото дуетът в главните роли. Гиър върши във филма горе-долу същата работа, която и листата - да го разкрасява, в цел привличане на женска публика в салона. Останалото го изиграва Райдър. И не можеш каза на черното бяло - изиграва го прекрасно.