Москва прие вчера германския министър на отбраната Рудолф Шарпинг с надеждата да го спечели за общ отпор срещу американския план за противоракетна отбрана. Новата администрация на президента на САЩ Джордж Буш се обявява за създаване на такава национална система дори с риска да бъде нарушен съветско-американският договор за противоракетната отбрана от 1972 година.
Шарпинг се срещна с руския си колега Игор Сергеев, с външния министър Игор Иванов и със секретаря на Съвета за сигурност Сергей Иванов. Той изрази резервите на по-голямата част от европейските страни членки на НАТО по отношение на идеята на Вашингтон. Миналата седмица Шарпинг определи програмата като нереалистична и призова САЩ да я обсъдят с европейските си съюзници.
Русия категорично се противопоставя на намеренията на Вашингтон. Москва смята, че този проект ще доведе до нарушаване на стратегическото равновесие в света. Същите безпокойства изпитва и Китай.
В навечерието на визитата на Шарпинг в Москва президентът Владимир Путин заяви, че ще се опита да убеди и други европейски лидери да се обявят против американската противоракетна програма. Според него тя ще подкопае усилията за контрол над въоръженията.
В понеделник френският президент Жак Ширак също изрази безпокойството от проекта на новия американски президент. Този свръхскъп проект само ще доведе до подновяване на надпреварата във въоръжаването, заяви Ширак след 20-та френско-италианска среща на високо равнище в Торино. "Създава се противоречие - разходите за отбрана растат прекомерно, а в същото време обществените помощи за развитие намаляват в целия свят", подчерта той.
Италианският премиер Джулиано Амато обърна внимание, че американският проект може да постави под въпрос "принципа за неделимостта на атлантическата отбрана".
Първият заместник-началник на генералния щаб на руската армия ген. Валери Манилов заяви пред ИТАР-ТАСС, че предлаганата от Москва алтернативна система за сигурност, включваща страните от НАТО и ЕС, няма да наруши военния баланс и ще служи на същите цели, които си поставя и американската - да елиминира заплахата от ракетни удари от страна на т.нар. неприятелски режими. Той посочи, че постепенно тази система би могла да обхване и други страни.
Otnovo vizdam che byshmenite(rycnacite) ne ca v chac.
1.Nima rycnacite micliat che Evropa shte prieme oferta ot tiah za izgrazdane na obsht shtit( v momenta rycia ne moze da izhrani cobctvenoto ci nacelenie, a armiata i i voenite i tehnologii ca tolkova zle che dori c edni chechenci edvam ce cpraviat)
2. Evropa niama nishto obshto cac crednovekovna, izoctanala darzava kato rycia, kamoli da priema neini nalydnichivi oferti
3.Evropa niama nishto protiv ako USA pokrie i tiah cac shtita, no ne icka da plati(otnovo ickat USA da gi pazi, no bez da praviat razhodi za tova kakto prez poclednite 50 godini)
4.USA ima nyzda ot takav shtit koito da ia pazi ot lydi i terorictichni darzavi kato Rycia, Kitai, Iran, Irak, Ceverna Koreia.Imenno tezi darzavi ca nai golemite protivnici na USA raketen shtit,zashtoto USA ctavat nedocegaemi za iadren ydar i ne mogat da badat poveche iznydvani i zaplashvani ot proctashki darzavi kato izbroenite po gore
5.Tvardeniata che planat na USA shte predizvika nova nadcprevara vav vaorazavaneto ca chicta glypoct. Voeniat budzet na USA tazi godina shte bade okolo $300 000 000 000, na celia octanal cviat e 2 pati po malak( Rycia $5 000 000 000 t.e 60 pati po malak, Kitai okolo 7 000 000 000). Otkade gladni i mizerni darzavi kato Rycia i Kitai shte nameriat pari za adekvaten otgovor na USA shtita?
6.Izvectno e che nai dobrite cpecialicti ot cveta rabotiat za USA voenna indycria(vklychitelno i na dobrite rycki ycheni). Otkade Rycia i Kitai shte nameriat neobhodimite tehnologichni i kachectveni choveshki recyrci( i dvete im lipcvat), za da otgovoriat adekvatno na USA namerenieto za nedocigaemoct
7.Edinctveno izgrazdaneto na zvezden shtit shte pozvoli na USA da neytralizira zaplahata za cveta ot izoctanali darzavi c golemi ambiciii kato Rycia i Kitai( i drygi tehni priateli kato ceverna korea, Iran i Irak)