През 2004 година гражданите са изместили интереса си от потребителските към жилищните кредити, показват данните на БНБ. Докато през януари миналата година потребителските заеми са 68,03% от общата сума на кредитите за домакинствата, година по-късно този дял е спаднал до 60,87%. В края на януари тази година кредитите за домакинства са 4,459 млрд. лв. Успоредно с това расте делът на жилищните кредити - в края на януари той е 23,22%, докато година по-рано е бил 16,14%. За 1 година те са се увеличили 2,54 пъти до 1,035 млрд. лв.

Според анализаторите силното нарастване на този вид заеми се дължи на облекчените лихвени условия и на активизирането на пазара на недвижими имоти. Населението продължава да предпочита левовите заеми и се ориентира към кредити с по-дълъг срок. Домакинствата обаче продължават да са нетен кредитор на икономиката - внесените от тях депозити са повече от получените кредити.

БНБ не очаква лихвите по кредитите и депозитите да се променят значително поне до средата на тази година. Анализаторите смятат, че силната конкуренция между банките няма да позволи цената на кредитите да се повиши.

Същото предположение изказа вчера в предаването на БТВ "Бизнесът" икономистът Емил Хърсев. Според него затягането на кредитирането чрез наредбата на БНБ означава не спиране на кредитирането от търговските банки, а затягане на всички други операции в тази област. "Лихвите няма да се повишат и няма да се оскъпят кредитите, просто финансовите посредници ще ограничат кредитните си операции, което ще предизвика преразпределение на кредитния ресурс", каза той.

Мерките ще се отразят най-тежко върху банките с агресивна кредитна експанзия, смята той. Според Емил Хърсев резултатите от мерките ще се усетят още следващия месец.