Зелар е човек, който продава зеле. Зеле се продава през есента. Хората си го купуват, слагат го в качета, баят му, претакат го и като стане кисело, си правят салатка за ракийката или си готвят свинско със зеле. Зелевият сок също е незаменим. Като препие човек и се събуди с "махната" глава, нищо друго не може да го спаси така ефикасно - нито упсаринът, нито шкембе-чорбата. Може да се каже, че зелето е в основата на българския бит и душевност.

Но да си дойдем на думата.

Ще ви разкажа за един зелар, който продаваше зеле една есен в квартал "Полигона". Трябва да отбележим, че през онази далечна есен управляваше БСП-то.

Зеларят беше брадясал човечец на неопределена възраст. Беше натъпкал калния си москвич комби със зеле и сигурно беше очаквал, че живеещите в тези високи блокове ще го разграбят за час-два.

Но нищо такова не се случи.

- Айде зела-ряаа! - викаше човечецът и размахваше калните си ръце. - Айде зела-ряаа!

Не стана ясно защо хората не си купуваха зеле.

Дали се плашеха, че е радиоактивно?

Дали нямаха качета?

Или може би бяха отвикнали вече съвсем от свинското?

Когато започна да се мръква, човечецът беше пресипнал като бурлак.

На другия ден историята се повтори. Онзи явно бе преспал на паркинга в москвича си, защото беше брадясал още повече. Той пак цял ден викаше и пак цял ден никой не си купи от зелето му.

Когато започна да се мръква, зеларят извади от изкаляния си москвич един сатър. Започна да вади една по една зелките. Псуваше, подхвърляше ги във въздуха и с един удар ги разсичаше на две.

- Да му го нафукам на зелето! Да му го нафукам на софиянци! Да му го нафукам на живота! Да му го нафукам на БСП-то! Да му го нафукам на държавата! Да му го нафукам на министъро! Да им го нафукам на сите с белите кунки!

Скоро асфалтовият паркинг пред москвича се зарина с накълцани зелки. Човечецът припали калния москвич и си замина.

Защо си спомних тази история сега ли? Защото тия дни пак видях зеларя. Вървеше пеш по "Цариградското шосе" към центъра и псуваше страшно, както миналия път. Нямаше ги москвича и зелето. Но в ръката си човечецът отново стискаше сатъра. А брадата му беше стигнала до пояс.