|
Каре:
"Това беше военен режим". Така започват и завършват разказите на българските турци за старта на тяхното преименуване. Министърът на вътрешните работи е малко по-точен от тях - "въвеждаме, дето се казва, военен режим" - това е неговият израз.
На Бъдни вечер през 1984 г. Кърджалийски окръг е отцепен от милиция и армия. По-късно това нападение бива наричано "преименуване на потомците на насила помохамеданчени в миналото българи". Седмици след началото му заключението е едно: турското малцинство в България е изчезнало. Няма го.
---------------------
В 4 сутринта на 24 декември 1984 г. десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени от милицията в окръга, удвоена и утроена по мощ седмици по-рано. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният началник на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите на хората и ги извеждат оттам, бутайки ги с автомати. В първите нападнати къщи живеят семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството (или в друга властова сграда, пригодена за случая) им взимат паспорта, показват им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят в "избора" си, ги бият с палки. Машинописката напечатва три нови имена на една бланка. На хартийката пише, че долуподписаният Ахмед доброволно приема името Иван. Милиционерите настояват на саморъчен подпис на преименувания. Получават го с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки български турци, непожелали да се откажат от името си.
В същия ден в Кърджалийски окръг пристигат милиционери от други окръзи - предимно от Сливен и Ямбол. Настаняват ги в общежития, хотели, квартири на властите. Пристигат и други 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров. Всеки от тях разполага с късо и дълго оръжие и общо 445 палки. Идват 15 коли на пожарната. Цяла вечер върху стъклата им наместват телени мрежи и закрепват неподвижно шланговете за вода, насочени по посока на движението. Пристига и една машина с реактивен двигател за разпръскване на тълпи. Те се прибавят към общо 443-ма добре въоръжени сержанти и офицери от МВР - Кърджали. В следващите дни към всички тях се присъединяват 4 и 5 отряди на Гранични войски, управленията на МВР в Смолян, Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от Голо Бърдо, местните поделения на армията от Момчилград и Крумовград. Само граничарите, участвали в операцията, са били около 700.
На Бъдни вечер Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 КПП, които спират движението на хора навън и навътре в района. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа.
На 24 декември гръмва първият изстрел срещу невинни хора.
Това става в обкръженото село Млечино, където се опитват да влязат 200 души от съседни села. Това е моделът, по който и по-нататък протичат стълкновенията с милицията и армията: жители на малки села тръгват към близкото голямо село, за да говорят с кмета, да си вземат обратно паспортите, да кажат, че не са съгласни да си сменят имената. Те предполагат, че в по-голямото село има по-голям началник, който ще реши въпроса в тяхна полза. Хората не успяват да стигнат дотам, защото именно големите села са обкръжени и милицията ги спира още преди да са стигнали табелата на населеното място.
През нощта срещу Коледа в Народните съвети на големите градове и села от окръга започват заседания. В тях участват представители на БКП, ДКМС, ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата, доброволните отряди на трудещите се. Те разработват план за преименуването в следващите дни.
На 25 декември 1984 г. моделът на сблъсъка между бойците и хората се възпроизвежда близо до днешния град Бенковски. Според МВР в протестния митинг са участвали около 3000 души от съседните села, разположени близо до границата с Гърция. Колкото и да е странно, милицията успява да излъже хората. Казва им, че отнетите им паспорти просто не се намират там, закъдето са тръгнали, че милиционерите и войниците са много, защото има учение, че в собствените им малки села кметовете са взели решение да ги преименуват и затова преговорите трябва да се водят именно с тях. Колкото и да е странно, хората се връщат обратно в селата си. В някои от случаите те нападат канцелариите на малките кметства, за да си вземат обратно паспортите, отнети предишния ден. Но стаичките на канцелариите се оказват празни. Затова на следващия ден митингът е много по-решителен. Към голямото село Бенковски тръгват три организирани лъча от общо 2 000 демонстранти. Това са уплашени хора, тръгнали на протест срещу политика, в чиито зловещи мащаби вече не са се съмнявали. Срещу тях е
стояла цяла новосформирана гвардия от повече от 500 души.
С приближаването на протестиращите войниците са открили огън. Стреляли са с автоматичен откос. Затова раните на повалените са били на едни и същи места - около кръста и слабините. Тежко ранени са осем човека. Сред тях 3 жени. Изпратени са в болници, а оттам по затворите. В тази стрелба са убити четири човека. Сред тях е и Тюркиян - момиченце на година и половина. Леля й Айша я носила на гърба си, привързана с кърпа. Айша е загинала без да разбере, че бебето на гърба й е вече с отнесена от куршума глава. Останалите участници в митинга са прекарали два часа по очи в снега с насочени към тях автомати. Заливали са ги със струи от пожарната. Както по-късно докладва началникът на МВР в Кърджали Атанас Кадирев: "Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни". Температурите в този ден са били минус 15 градуса.
По същото време до и във Момчилград, Джебел и село Груево също има протести. За два дни в тях са убити още четири човека. Един от тях е 16-годишният Мюмюн. Ранени са десетки, арестувани - стотици. В арестите ги карат да рецитират "Аз съм българче", да пеят "Стани, стани, юнак балкански" и да викат "Да живее България". Докато ги налагат с палките, милиционерите крещят "мама ви турска, на ви сега една република", "смърт на турците", "свършено е вас", "сега е наш ред", "тука е България". Голяма част от пребитите дни по-късно са изпратени в политическия лагер на остров Белене. На входа му е имало надпис -
"Всички граждани са равни пред закона на НРБ".
По данни на самото МВР в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души. От протестиращите е иззето следното въоръжение - 4 ножа, няколко брадви и клони от дървета. Въпреки че две седмици преди акцията в Кърджалийски окръг е иззето цялото ловно и нерегистрирано оръжие, началникът на местното МВР твърди, че "неизвестно лице е стреляло с бойна пушка". Той казва и друго - че в Момчилград тълпата е издигала "вражески" лозунги и викове: "долу БКП" и "убийци".
Според очевидци и потърпевши, които сега биха имали всички основания да си изградят едно дисидентско минало, като подтвърдят тезата на МВР, че са застрашавали партията, митингите са скандирали точно обратното: "БКП е наша майка". Викали са това, защото дори и пред дулата на танковете са вярвали, че могат да предизвикат обрат в намеренията на партията. Нещо повече - според свидетелства на няколко ранени в тази война никой от тях не е вярвал, че по хората се стреля с истински патрони. Гюлфер, тогава 19-годишна, казва: "Представяте ли си колко съм била глупава - гледам под мъжа ми локва кръв и пак си казвам, че това са халостни патрони. Качих се с него в линейката и до нас наместиха трупа на бебето Тюркиян. То нямаше глава, беше отнесена. И аз, представяте ли си, не мисля за друго, а за това, че халостните патрони също са силни."
Това доверие в човечността на властта,
изповядвано от българските турци до края на 1984 г., не присъства в докладите на МВР. Липсата на подобен разказ е лесно обяснима - милицията е била с развързани ръце да стреля по демонстрантите. Достатъчно е било да се позове на това, че турците са тръгнали да убиват.
На 10 декември, когато издава своята заповед за старт на асимилацията, вътрешният министър Димитър Стоянов издава и още една - "да не се допускат ексцеси във връзка с преименуването". На всички нормални езици това означава само едно - "недейте да стреляте". Оказва се обаче, че на онзи език и в онази държава това значи точно обратното. Просто заповедите на министъра се издават след заседание, което се стенографира. В него са пояснени указанията, които дава министърът. В стенограмата, предшествала "забраната за ексцесии", се оказва, че ключът към разбирането е в самото значение на думата "ексцеси". Ексцесии на кого и срещу кого се има предвид? Димитър Стоянов казва следното: "Бях при другаря Живков и стана дума за преименуването. Той обърна внимание именно на това - да не допуснем някъде да се убият хора. Може да се намерят ултразапалени националисти да убият наши хора, да запалят, да създадат прецеденти, които да се използват от Запада и от самата Турция." Т.е. когато е забранил "ексцесиите", министърът е забранил да се допуска насилие над милиционерите, а не над българските турци. Той всъщност е казал горе-долу следното на своите подчинени - действайте така, че да не ви убият турците. И с това е предоставил на милицията възможността да упражни насилие.
Този откъс от стенограмата е най-крещящото доказателство за това, че всичко, което репресивната държава е извършвала, би следвало да е обект не само на историята, политиката и журналистиката, а предимно на философията на езика.
В техния сложен език
основни думи и ценности са придобивали обратно значение.
Вярващите са наричани "фанатици", отнемането на име - "възвръщане на име", употребата на насилие - "респектиране", насърчаването му - "забрана за ексцесии". Прочитът на стенограмите на МВР не е възможен без речник на антонимите, превърнати в синоними. С този речник си е служил и авторът на един фантастичен роман, създал лозунга "свободата е робство".
Сложните указания, позволяващи стрелбата, обясняват защо в докладите на по-низши служители протестиращите български турци са представени като озверели фанатици и се цитират като автори на призиви "Долу БКП" и "Да умрем за Кърджали". Трябвало им е поне формално да обяснят, че се е стигнало до жертви в резултат на самозащита.
Силите за сигурност са блокирали Кърджалийски окръг не след демонстрациите, а преди тях. Хората, протестирали срещу асимилацията, са излизали с голи ръце срещу дулата на танкове и БТР-и. Това е единственият масов и публичен протест в България за цялото време на комунистическия режим. Той е имал съвсем конкретна цел - запазването на личната идентичност. Преследвал я е с мирни средства и е бил потопен в кръв.
Що се отнася до лозунга "убийци", той действително е бил издигнат от българските турци ден, след като в болниците докарват убитите. Тогава са скандирали и друго - "фашисти". По-точни думи не биха се намерили в тълковния речник.