:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,807,739
Активни 334
Страници 27,066
За един ден 1,302,066

Самият воин и плагиатството

В "Останалият" от Димо Дешев, игран на фестивала на моноспектаклите в "Сълза и смях", има подозрително творческо "единомислие" с текст на Константин Илиев
Преди седмица Мартин Карбовски направи ново радиошоу, като извади от килията затворник 328, излежаващ присъда за убийство по време на обир. Обаче в разговор със слушателите на "Дарик" се оказа, че повечето от тях, включително водещият, са убедени в невинността на престъпника.

На същата вълна, но не ултракъса, а театрална - е "Останалият" от Димо Дешев, премиера на театър "Диалог" на сцената на "Сълзата". Представлението бе част от организираната по идея на Бойко Богданов и вече традиционна програма за моноспектакли "И сам воинът е воин".

Терзанията на един масов убиец в (може би) последната му нощ. Той е "останалият" - живият, наказаният ненаказан, вярващият атеист, невинният виновен. Той "е" актьорът Неделчо Стойчев-Дежо, който показа добро изпълнение с интересно чувство за хумор и ясно изразен баланс между трагизъм и комизъм. Освен че владее сценичното пространство, Стойчев бързо завладя и публиката. Която и хабер си нямаше от някои подробности. Текстът на пиесата, хитро развиващ криминалния елемент като злобно разкаяние и атавистично съмнение, на незапознатите би се сторил поне занимателен. И най-важното, оригинален. Като се изключат някои детайли. Например подозрителната прилика на "Останалият" с други два моноспектакъла - "Страсти Илиеви" от същия автор (!) и най-вече с "Великденско вино" от Константин Илиев. Конструирайки все пак различна история, авторът на "Останалият" е щипнал няколко интересни идеи от първообраза - уж незабелязано.

Не само темата за убийството и обвинението (макар и без акцент върху предателството), символите на виното (кръвта), иконата (прошката) или "онез ми ти сини очи" (цитат от "Великденско вино"), които присъстват и в двете пиеси на Димо Дешев. Най-странното е, че в тях почти дословно се повтаря реплика-цитат, взет от друга пиеса на К. Илиев - "Куцулан или Вълча Богородица". Там старата жена се обръща към иконата на Дева Мария: "Ти си Мария - и аз съм Мария, ще си поговорим..." Тук престъпникът вдига поглед към окачената на сцената икона на св. Илия и изрича същото. Подозрително творческо единомислие...



Неделчо Стойчев-Дежо показа добро изпълнение с интересно чувство за хумор в "Останалият" от Димо Дешев. Авторът обаче е забърсвал яко от Константин Илиев.

СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
806
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД