Как да не тачим св. Валентин, как да не обичаме Деня на влюбените? Че кой не иска да бъде влюбен в някоя хубава жена? А хубавата жена е хубаво нещо. Особено когато е много хубава! И млада. И разбира се, чужда. Че кой не налита днес на чуждо? Всеки гледа да свие нещо. Някои го наричат приватизация. Ами че те държавата окрадоха, за една жена ли ще го правим на въпрос?! Но хайде да се дистанцираме от политиката. Макар че доста жени навлязоха в нея, сякаш е козметичен салон. Тяхна си работа обаче, въпрос на шанс - щом не стават за нещо по-хубаво...

А на нас приказката ни е за хубавата жена. Баш това си е мъжка приказка! Не случайно за хубавата жена казват: "Абе, тая сякаш е излязла от приказките!" Защото хубавата жена радва окото дори когато и две не видиш. И понеже народните мъдрости се базират на богатия опит, от поговорката "Око да види, ръка да пипне!" е повече от ясно, че и други човешки органи се радват на хубавата жена. Някои даже толкова харесват хубавите жени, че чак си сменят органите - сменят си пола и сами стават хубави жени...

Но да оставим това и да приказваме по същество. Един приятел, докато беше в чужбинска командировка, прати на жена си следната картичка: "Мила ми съпруго, знай, че после хубавите жени най-много обичам тебе..." Като се върна, разбира се, го чакаше страхотен скандал. Оная взе да му дудне, ама и нашият кипна, па изкрещя: "Край! Развод! Вече не мога да те издържам!" Естествено жена му се сапикяса: "А защо - пита - вече не можеш да ме издържаш?" И нашият си призна чистосърдечно: "Щото издържам три интимни приятелки. Ти наистина си ми в повече..."

Виждате ли на какво е способен влюбеният в хубавите жени - да се лиши дори от семейното огнище, да ритне тенджерите с любимите си манджи... Това е то мъжка постъпка. Културна работа. Да се разбереш с две приказки, вместо да налетиш на бой. Нали е казано: "Не удряй жената дори и с цвете!" Така де, като нищо ще счупиш саксията...

Хубаво нещо е хубавата жена, ала още по-хубаво е, когато те обича. Съпругата може силно да мрази, гаджето трябва силно да люби. Много примери има в това отношение. Знаете я Венера Милоска, нали? Ще кажете: "Да бе, оная, дето няма ръце!" Обаче навремето е имала - тогава статуята красяла един знатен двор на остров Милос. И веднъж край нея минал много красив младеж. Готин, та се не трае. Мраморната Венера бизмилостно се влюбила в него. Та протегнала значи ръце, па като го прегърнала... И ето го резултата! Ех, обичат богините, обичат! Обичат така, че чак си оставят ръцете.

Като казах ръце, та се сетих. Хубавата жена винаги е на една ръка разстояние. Трябва само да й я пуснеш!