В "Световното рисково общество" Улрих Бек развива теорията, изложил още преди 15 години в книгата си "Рисковото общество" (изд. "Обсидиан"). Рисковото общество е вече световно рисково общество, е изходното му твърдение: климатични катастрофи, болестта "луда крава", разпадане на световните финансови пазари, генетично променена храна... списъкът е дълъг. Тези феномени променят ключовия проблем на обществото: от разпределението на благата към разпределението на бедите.

Новият тип риск е "серийно произведената несигурност - смесица от риск, повече знание, повече неведение и рефлексивност". Ако читателят не го схваща от едно прочитане, няма страшно. Бек е написал книгата си за две породи публика - ерудирани социолози и всички останали. Удоволствието е за първите. Работата е, че сред голямото говорене за глобализацията са малко способните да кажат нещо интересно и без странични ангажименти, а професорът по социология от Мюнхен е от тях. Втората порода читатели следва да са готови да заменят нерви за любопитство.

Новата книга на Бек е полемична. Той обяснява по същество, обяснявайки се с опонентите си, спечелени заради предишната. Явно световното рисково общество е осъдено да проумее трудно себе си... "Много части от "третия свят" днес показват на Европа образа на собственото й бъдеще... Епохата на идеологията на свободния пазар е чезнещ спомен, като тази идеология се заменя от своята противоположност: политизиране на глобалната пазарна икономика." Бек е ефектен в предизвикателствата си: "Какво би станало, ако Европейският съюз пожелае да стане член на Европейския съюз? Естествено той трябва да получи отказ. Защо? Поради фрапантната липса на демокрация."

Друга демокрация е потребната на световното рисково общество, защото разделението вече е "глобални капиталисти - глобални граждани", "производството на богатство поражда противоречия между капитал и труд, докато системните химически, ядрени, генетични заплахи предизвикват поляризация между капитал и капитал - а с това също и между труд и труд", идват "световните партии", "западният мисловен империализъм" е вреден.

Новата диалектика налага написването на Космополитичен манифест, заявява Бек и се провиква: "Граждани на света, обединявайте се!" Ако и това не предизвиква серийно произведени несигурности.