Рапончо се завърна от Париж. Въодушевен!
- Братовчед - вика ми, - човек трябва да отиде в Париж, за да му светне колко сме добре! Та ние вече сме с единия крак в Европа!
Рапончо лично видял как въпросният ни крак минава край Триумфалната арка, подпрян на поредния транш от Международния валутен фонд. Кракът бил десен, а левият, нали си е ляв, още си стоял в България и дърпал цялостното ни развитие назад.
- Ти знаеш, братовчед, какъв спец съм по финансите. В Париж нямаше друг рапончо като мен. На никого не предложиха толкова много кредити! "Je vous propose..." ми подхвърляха от ляво и от дясно, което ще рече "Аз ви предлагам...". И прибавяха умопомрачителни суми, което си е чиста проява на доверие. Предложенията от ляво отхвърлях по идейно-политически съображения, а тези от дясно отказвах, защото, дават-дават, но искат и да се връщат, с лихви при това.
"Колко трябва да платя за един завод у вас, ако река да си го купя?", пита ме колега с правилна идейно-политическа ориентация. "Un dollar", отвръщам му с гордост, а той се кръсти и ме пита може ли да се спазарим на бърза ръка за някой обувен завод, че тъкмо се готвел да си купува нови обувки. Далеч по-евтини щели да му излязат, ако си купи цял български завод. Пък и на мене щял да подари два чифта.
В Париж, братовчед, министри с лява идейно-политическа ориентация също се интересуваха от заводите ни, но на тях аз им казах, че за по-малко от 2 долара завод у нас със свещ да търсиш, не можеш да намериш. Така отклонявах съмнителните им левичарски апетити.
За теб лъжа, за мене истина, братовчед, но по-напред се оказваме в много отношения. Като им разправях за достиженията български по отношение на гражданското общество, цъкаха с език. Там, моля ти се, за такова нещо като НеСеРеТе не можело и да продумат! По-скоро памперси щели да раздават, та да си се насират спокойно хората, щом са я докарали до там. Да кажеш някому "не серете!" не било прието, още по-малко да го кажеш на граждански орган, а най-малко на правителството си. Лошото е, че напоследък у нас много се размириса, братовчед, та и чист балкански въздух ще се наложи да внасяме. Май че по-изгодно ще е да си внесем един нов Балкан, какво ще кажеш?
- Рече Балкан, та се сетих. Какво стана с авиокомпанията ни?
- Осрахме се, братовчед. С памперси вече ходя, по два чифта наведнаж слагам. Ти разбираш ли колко държавнически постъпва нашето правителство, като си поддържа собствени самолети. Че то без тях за къде сме. Ще вземе човек да артиса я в Париж, я в Лондон, я, недай си боже, в Съединените щати, дето само зелени карти признават и сините никой за нищо ги не бръсне.
