|
В нашумялата напоследък група "ОБРАТЕН ЕФЕКТ" влизат Николай Попов, Симеон Рафаилов, Яко Доросиев, Васил Чергов, Николай Узунов, Николай Николов.
Певецът на бандата Николай Попов тази година ще навърши 30 г. Роден е в София, завършил е английска гимназия.
Барабанистът Симеон Рафаилов е на 31 г., софиянец, завършил е СПТУ. Яко Доросиев, китара, ще навърши на 13 август 30 г. Завършил е "Баркли колидж", също софиянец. Най-младият член на групата - 19-годишният Васил Чергов, на клавирните, учи в момента в Консерваторията. Родом е от Петрич.
Саксофонистът Николай Узунов е на 21 г., завършил е военно музикално училище, зодия Телец, от Севлиево. Николай Николов, китара, е на 28, завършил е гимназия, роден в Нова Загора.
Групата е създадена от Симеон Рафаилов преди 15 години и до 1998 г. носи името "Илектрик Шок". Има записани два албума на английски в стил траш метъл. От 1998 г. до днес групата е с новото име "ОБРАТЕН ЕФЕКТ" - с него се прочува, а музикантите започват да пеят на български.
- Кой е музикалният автор и текстописецът на новия албум?
Ники Попов: Основният композитор в групата е Мони (Симеон), а текстовете си ги делим с него поравно 50 на 50. Е, групата се включва с добавките.
- Първият хит от новия албум, с който станахте известни, е "Марчето". Какво ще ни разкажете за нея?
Симеон Рафаилов: В първоначалния си вид "Марчето" беше хеви метъл с друг, социален текст. Свирихме го един два пъти на публика, но нещо не се получаваше, нищо ново не предлагахме. И решихме в един момент да променим по някакъв начин нещата, така че да бъде приета песента по-радушно. Направихме хеви метъла в реге ска, написахме изцяло нов текст. И мисля, че успяхме да постигнем това, което оцеля.
- Албумът ви има ли някакво послание?
Ники П.: Това е купонджийски албум и парчетата са така направени, че да се чувстват близки на обикновения човек, който ще ги чуе. А конкретно послание няма, ние сме купонджийска група и сме твърдо за купона.
- Какво не понасяте в днешната действителност? Хората знаят за теб, Ники, че си срамежлив, но не си поет и въпреки това си падаш по Марчето. Кажи какво те изпълва с ненавист?
Ники П.: Завистта. Това е нещото, което невероятно и ужасно много мразя. Иначе с всичко останало можеш да се пребориш, но в България със завистта проблемът е много голям.
Иначе за групата... Всичките се дразним един друг. По принцип между нас, в групата, отношенията са... ние постоянно си правим майтап един с друг, но не се връзваме. В творческия момент ние се отнасяме доста неколегиално един към друг, но се знае, че всичко е просто само на майтап, а и така се работи много по-лесно.
- Мислил ли си да излизаш извън България, да емигрираш в чужбина - заради по-добрия стандарт на живот там?
Ники П.: В момента е хубаво, че започват нещата да стават по отношение на музиката и така наречения шоубизнес. Оказва се, че действително можеш да се прехранваш с музика, ако си напипал вярната посока. Това е ново.
- А смятате ли, че сте намерили правилната посока, вярната формула, с която да успеете да задържите вниманието на слушателите, на вашите фенове и в бъдеще?
Ники П.: Ами то си личи. Личи по посещаемостта, по участията, абсолютно навсякъде. Личи си, че действително в момента нещата вървят много добре.
А идеята е, ние всички мислим, оттук нататък малко по малко да се насочваме на Запад, но не да емигрираме и да свирим на някой ферибоот, а да се появим на бял кон с нашата си музика. Естествено текстовете могат да бъдат и на английски - за нас не е нещо ново да пишем песни на английски, така че не е проблем.
- Участвали ли сте в политически кампании? Мислите ли, че това е един вид "продаване"?
Ники П.: Досега не сме участвали, но не е и казано обаче, че няма да участваме. Ние по принцип сме аполитични, но има неща, специално за мен говоря, има каузи, които аз подкрепям и бих участвал в подкрепа на някоя политическа сила, няма да споменавам коя.
- Като не искаш да назовеш партията, която би подкрепил, посочи поне каузата, към която си съпричастен.
Ники П.: Най ми е близко несериозното отношение към сериозните неща. Оттук нататък може да си вадите изводи за коя политическа сила става въпрос.
- Интересува ли ви политическият живот в България, следите ли го?
Симеон Рафаилов: Аз го следя, в смисъл чета вестници, гледам телевизия, обичам да бъда информиран, но файда няма. Не искам обаче да казвам мнения за едни или други политически сили, защото просто те са неописуеми.
Ники П.: Точно така.
Васил: Аз редовно си гледам новините.
Ники П.: Не, ние по принцип си наблягаме на музиката и на купона и не се занимаваме с неща, които не ни бъркат. Пък и общо взето голяма излагация е в политиката, така че не е наша работа. Нашата работа е друга и ние гледаме нея да си я вършим.
- Какво трябва според вас трябва да се промени, за да потръгнат нещата и да не се срамуваш от това да се наречеш българин?
Ники П.: Просто трябва да минат още около стотина години, предполагам. Няма да се оправи държавата ни бързо и лесно, то се вижда. Въпросът е да се тръгне по правилния път, но че ние сме си виновни за нашето дередже, в смисъл самият народ, и това е вярно. Не могат една шепа хора да те оправят, колкото и да искат.
- Какво трябва да направи този народ, за да излезе от това положение, в което се намира в момента?
Ники П.: Трябва да му се промени мисленето. Не искам да казвам нещо крайно - примерно, че две поколения трябва да измрат всичките, за да започне народът да мисли по друг начин. Но определено мисленето ни куца, мисленето на българина. Когато той не се занимава с дребнави неща, може да бъде много продуктивен.
- А вашият принос какъв ще бъде?
Ники П.: Ние в момента - това, с което се занимаваме, музиката, - се опитваме да прекараме идеята за обединение на музикалните стилове, така че да няма граници. Ние по принцип сме и хора, които много мразят границите и гледаме да ги премахнем.
Симеон Рафаилов: Ако обединим стиловете ще обединим и народа.
Ники П.: Да, точно това е. Като погледнеш просто колко различни хора идват на наши свирения и какъв голям кръг различни хора са ни фенове. Това си е пак един вид обединение.
Симеон: Това да не го разтълкувате като "Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Каквото трябва да се осмее, ще го осмеем в нашата музика и текстове. Ние обичаме да се бъзикаме с всичко и с всеки. Който има чувство за хумор, ще разбере, че това е нарочно и с цел да се весели народът.
- Коя е била последната личност, попаднала във вашия капан на бъзика? "Пострадалите" само хора от групата ли са или някои по-известни политически личности?
Ники П.: Ами по-скоро това са събирателни, обобщени образи. Няма някой конкретен човек, с който да сме свързали някой текст, но не е казано и че няма да има. От тук нататък ще видим. Но по принцип ние обобщаваме образите.
- Вашите близки планове, предстоящи изяви?
Ники П.: Първо ще направим едно клубно турне из цялата страна. След това евентуално концерти на големи сцени и лятото, разбира се, по морето. А и вече сме доста напред с материала за новия албум. Пак по същия начин ще процедираме както беше и за първия албум. Правим парчето и веднага го свирим пред публика. Текстовете пак ще са на български, освен ако има оферти от чужбина бихме могли да го направим на английски. Но за България си е хубаво на български. Освен това на нашия стил много добре пасва българският език. А от тук нататък стилът ни ще започва да става и още по-шантав, защото започнахме да вкарваме и такива неща, които до сега не сме правили. В едно паче ще можеш да видиш не един или два стила, а повече от пет.
ЗА МАРЧЕТО
Марче, кат' гледам нямаш си другарче,
кат' гледам все повече питам се защо си тъй сама.
Марче, за теб създаден съм, макар че,
макар че все повече хорица приказват, че съм тра ла ла.
Стихосбирка бих написал, посветил ти бих куплет,
но въобще не съм поет.
Баш съм прост тенекиджия, чукам аз коли наред,
ти ще бъдеш най-отпред.
Марче, ти нежна си като глухарче,
което духна ли го миг, в небесата ще се разхвърчи.
Марче, в тебе влюбен съм, макар че,
макар че всичките приказват, че съм прост, са пълни будали.
МОЛЯ ВИ, МАДАМ!
Седя на бара и си пия лимонада,
а срещу мене пие някаква жена.
Не беше много стара, нито много млада,
но върху мене погледа си спря.
Защо ме гледа тая толкова усърдно,
не вижда ли, че аз съм малък, скромен тип.
А тя дойде при мен и взе, че ме прегърна
и сложи си ръка на моя цип.
Стига, моля ви, мадам! Мене много ма йе срам.
Мене много ма йе срам, много, моля ви, мадам!
А може, може, може много да ме искаш,
но няма, няма, няма, няма да ти дам.
Дори, дори в ъгъла да ме притискаш,
не мога. Аз съм малък, много ма йе срам.
Защо така бе, лельо, пускай ме веднага.
За тебе други няма ли в този бар,
пък и на вашите години не приляга,
дории да ви приличам на снобар.
Но тя ме хваща и ме влачи към портала,
усещам тялото си като мъченик,
защо така ми щипе бузките брутално,
не вижда ли, че аз съм ученик.
Стига, моля ви, мадам! Мене много ма йе срам.
Мене много ма ей срам, мене, моля ви, мадам!
КАРАГЬОЗ
Събуждам се през нощта
и търся малко да хапна храна.
А няма нито жена, нито майка да сготви сега.
Тръгвам да търся среднощен локал,
щот отдавна въобще не съм ял.
Ето пред мен някъв рибен маркет,
чувствам ще си направя банкет.
Карагьоз,
това е риба, която ям в собствен сос,
те киеро, тая риба
с магданоз, ще си я сготвя тази риба,
карагьоз.
Но продавачът е сноб и ме гледа като толстолоб.
Но казвам дай карагьоз, ала той ми задава въпрос.
Пита ме искам ли някъв шаран,
а пък аз гледам тъжно кантара
и със единствена мисъл да ям
му натиквам в ръка десетара.
Карагьоз,
това е риба, която ям в собствен сос,
те киеро, тая риба
с магданоз, ще си я сготвя тази риба,
карагьоз.
Пита ме искам ли някъв шаран,
а пък аз гледам тъжно кантара
и с единствена мисъл да ям
му натиквам в ръка десетара.