|
22 Февруари 2001 03:57
Господине номер 1, с неприличния анонимен псевдоним, много е лесно да се говорят празни приказки и да се хвърлят обвинения от позицията на дупката, в която се крият червеите. За ваше сведение, Лили Маринкова беше от малкото журналисти в България, която разбутваше вонящото Живково блато преди 11 години. Разбира се, доколкото това бе възможно по него време. А Николай Хайтов пък разлюля блатото на псевдонауката. Като всеки умен и разумен мъдрец той не се поддаде на истерията след края на 1989-та година, защото бе живял достатъчно дълго и бе преживял вече една политическа истерия от края на 1944 година. Значи е наясно до какво водят истериите, все едно дали те са оцветени в червено или в синьо. Не е зле да си вземете един учител, който да ви прочете на глас и да ви обясни какво е казал Николай Хайтов в интервюто си в последните събота и понеделник. И е по-добре да се сврете в дупката на своето невежество и да не затлачвате екрана със скодоумни съждения.
Семейството на г-н поета Бориславов да съди когото си ще, но е за предпочитане е пресата да не се занимава с техните претенции, а само да им припомни народната мъдрост: "Която мома не иска да бъде щипана, не се хваща на хорото!" Аз прочетох фонограмата от разговора в "Сто и петдесет" с Бориславов и от телевизионното интервю с кръчмарския композитор Бръзицов. Не намирам нищо от това, в което обвиняват сега двете задали въпросите журналистки. Ако наистина Борисловов, Бръзицов и техните семейства смятат че те са злепоставени, може би наистина е така, обаче те са се самозлепоставили. Което е не е едно и също. Т.е. те сами си показаха какво представляват. Ако един генерален директор и неговият заместник на националното радио не са на ниво да отговарят смислено на въпроси пред микрофон и камера, значи мястото им не е там!
Аз не съм била член на славната БКП, с органите на Държавна сигурност сам имала среща, но като обект на тяхно разследване. Издънка съм на род, обявен от БКП като "враг на народа", членове на моето семейство са осъдени на смърт и разстреляни от тъй наречения народен съд, убити в Белене, лежали по лагери и затвори, изселвани, уволнявани, ограбни имуществено от червените. Когато разрешиха на емигрантите да гласуват в първите свободни президентски избори, бях председател на изборната комисия в Аризона, САЩ. Агитирах с много плам в полза на СДС и за нейния кандидат Жельо Желев. Радвахме се тук, когато СДС взе властта с малко но завинаги. Повярвах преди 4 години на лъжата на Стоянов, Костов и обединените демократи, че ще възстановят погазената от комунистите Търновска конституция.
По-старите политически емигранти, които не са родени като мен през 43 година, предупреждаваха да бъдем с резерви към сините, защото бяха обедени, че това е театър по сценарий на бившето БКП. Че СДС и БСП са два образа на едно и също тяло. Нещо като двуличния Янус. Ако сините бяха наистина демократи, първо биха забранили и разпуснали престъпната БКП и биха поискали отговорност от нейните водачи за безбройните им престъпленията им спрямо Българската нация и Българската държана.. Някой от анонимниците да каже че, е имало нещо подобно от страна на СДС? Не! Те обявиха нежна революция. И зад завесата на тая синя нежност страната бе доограбена с цинизъм, непознат в нашата история. Партийната комисарка Елена Костова, която е дейна участничка в сгромолясването на България сега пък изведнъж ще гради бъдеше за България. Как? Ами като изпраща с пари от нейната фондация, събрани чрез изнудване, наследниците на комунистите крадци със степендии в Западна Европа и САЩ. С чужда пита червено-синята дама прави майчин помен.
Когато започнах да издавам "Дума на българските емигранти", след като още от първите крачки на Костовото управление стана ясно накъде са повели България, а именно към нова дупка, тъкмо изпратените от Костовия щаб студенти и гурбетчии из западния свят надигнаха вой. Същите, които с идването си във Аризона, например, веднага накупиха палати в охранявани зони и отвориха частни фирми с пари пренесени в куфари, както се говори с дипломатическата поща. Обявиха ме за комунистка. Съвсем в комунистически стил. За комунистите пък бях фашистка.
Кажеш ли на глас истината, т.е. в тиражиран вид, ставаш враг. Какво по-голямо доказателство, че сините са метаморфоза на червените. Те и затова приеха сега изборния закон във вид да обслужва единствено СДС-БСП. Смо че този път номерът им няма да мине! Както си приеха закона така и ще се видят принудени да го отменят. Ние, истинските антикомунисти не спим, ние сме на позиция. Демократската ера в САЩ е вече история, та българските сини велможи няма да могат да си разиграват коня както си искат. Нито пък техните платени или заблудени анонимчици ще могат да им помогнат със своите неадекватни изказвания тук и там. Това е мечешка услуга, защото този вид защита само разобличава още по-категорично днешните властници, които в момента повтарят тъкмо историческия отрязък след като Димитров се връща от Москва в София и започва да налага водещата мисия на червените и да гони от Парламента и от политическото пространство всички останали партии. Само че сега е друго време!
Та този път СДС ще загуби с много и завинаги!
ДИВИ РАЗКАЗИ
На Николай Хайтов.
Случките в по-първата ви книга
ставали са все по Царско време.
В тях моралът селски се издига
и човекът винаги пристига
тежестта на злото да поеме.
Персонажът там с душа корава
и с очи загледани нагоре
е заседнал в къщите си здраво,
знае що е криво, що е право.
Той закърмен е с кураж и воля.
А сега, в република народна,
гдето да погледнеш, само мърша.
И мете вихрушката безродна
паплач за възпявана негодна.
Дивотията пък се не свърша!
Сврял се всеки в своята си кожа
раните си разлютени ближе,
точи на омразата си ножа,
за да го забие в тебе, БОЖЕ.
Кой това днес може да опише?
Из книгата "КАКТО ФЕНИКС ОТ ЖАРАВА".
Теодора Астро, САЩ
|
