"Във връзка с приложението на Закона за висшето образование възникнаха някои въпроси:

1. Обезщетението по чл.58, ал.3 ЗВО има ли характер на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ?

2. Дава ли това обезщетение право на допълнителен трудов стаж, тъй като то не е освободено от задължителната вноска за обществено осигуряване?

3. Има ли нормативно основание да се изплащат едновременно двете обезщетения по чл.58, ал.3 ЗВО и чл.222, ал.1 КТ? Могат ли двете обезщетения сумарно да надвишат 12 месечни заплати?"

Пита консултантска кантора "Експерт", гр.Шумен



За да се отговори на първия въпрос, трябва да обясним що за обезщетение е това по чл.222, ал.1 КТ.

Обезщетението има социален характер и целта му е да компенсира работника или служителя, ако бъде уволнен на някое от посочените в текста основания - закриване на предприятието или на част от него, съкращение в щата, намален обем работа или спиране на работата за повече от 30 дни (очаква се след измененията в КТ срокът да стане 15 работни дни). При всички тези основания работникът не носи отговорност за прекратяването на трудовия договор. Затова и законът е предвидил обезщетението по чл.222, ал.1 КТ и го е възложил за плащане на работодателя.

А чл.58, ал.3 от Закона за висшето образование предвижда специално обезщетение за преподаватели, членове на академичния състав. Когато те се освобождават, понеже не може да им се осигури преподавателската дейност и няма възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им. Основанието за освобождаване (разбирай прекратяване на трудовия им договор) е различно от съществуващите в КТ основания, включително и тези по чл.328 КТ.

Ще припомним, че съгласно чл.10, ал.1 КТ, кодексът се прилага за всички трудови правоотношения, доколкото не е предвидено друго в закон или международен договор, по който България е страна. Сред тези изключения са и разпоредбите на чл.58 ЗВО, както по отношение на прекратителното основание (ал.1, т.3), така и по отношение на основанието и размера на обезщетението (ал.3). По наше мнение характерът на обезщетението обаче е същият като на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ.

Вторият въпрос като че ли не е формулиран добре. Вероятно става дума не за трудов, а за осигурителен стаж. Въпросът за осигурителния стаж е уреден в чл.10, ал.1, т.10 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и в чл.10, ал.4 КЗОО. За осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е останало без работа по ЗВО, като осигурителни вноски се изчисляват върху определеното в ЗВО обезщетение и тази година се правят от работодателя и служителя в съотношение 80:20, като по-големият процент се поема от осигурителя, в случая от работодателя. Кодексът на труда не признава за трудов стаж времето, през което преподавателят от академичния състав е останал без работа поради прекратяване на трудовия му договор по чл.58, ал.1 т.3 ЗВО.

Що се отнася до третия въпрос - дали има нормативно основание да се изплащат едновременно двете обезщетения по ч.58, ал.3 ЗВО и чл.222, ал.1 КТ, считаме, че няма правна възможност двете обезщетения да бъдат получени едновременно. Това е така, защото обезщетението по чл.222, ал.1 КТ се изплаща само при прекратяване на трудовия договор в посочените по-горе случаи. В чл.222, ал.1 КТ не е предвидено прекратителното основание по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО. Очевидно е и че тогава обезщетението не може да надвишава 12 месечни заплати.