|
Малко място за оптимизъм оставят подготвителните документи за изработване на общите позиции по предстоящите преговори за разширяване. Не само най-близките до членство - Унгария, Словения, Чехия, Естония и Полша, - но и другите пет кандидатки се явиха на изпита за Европа с безбройни искания да получат опрощения, изключения и преходни периоди, които, ако бъдат удовлетворени, ще доведат на практика до пълното неприлагане на правилата и на стандартите на ЕС в областта на опазването на околната среда, посочва АНСА.
Нещо повече, в тази фаза на предварително проучване се установи, че най-сериозните недостатъци засягат именно административните и правителствените структури, необходими да гарантират управлението на околната среда. В почти всички страни-кандидатки е налице раздробяване на компетенциите, което затруднява дори да се установи кой отговаря за повечето сектори и приоритети, се казва в анализа.
България е визирана във връзка със замърсяването, причинено от енергийната индустрия.
Отскоро всички страни приеха нормативна база за ядрена безопасност и радиационна защита. Това рамково законодателство обаче трябва да бъде завършено от мерки за прилагане, за да се гарантира зачитането на изискванията на ЕС, се отбелязва в анализа. Факт е, че ЕС наложи диктат - до 2005 г. ще бъдат затворени всички рискови съоръжения. Става дума за тревожен ултиматум за онези страни, чието снабдяване с енергия е осигурено именно от тези източници. Единственият изход е да се започне прилагането на мерки за повишаване на сигурността, които изискват почти толкова разходи, колкото и за оздравяване на околната среда. Само за взетите на прицел страни - България и Словакия - тези разходи ще достигнат почти два милиарда долара. Ангажиментът става още по-скъпоструващ поради факта, че отговарящите за ядрената безопасност власти трябва да се справят с нараснала необходимост от специализирана техническа помощ при ограничени професионални и финансови ресурси, изтъква АНСА.