Трудно е да се каже кога за първи път човек е нанесъл рисунка на кожата си. Счита се, че историята на татуировката е на повече от 60 000 г. Най-древните татуировки са намерени при разкопките на египетските пирамиди, върху мумии на възраст 4000 г. Татуировката обаче се появила много по-рано, при първобитнообщинния строй. Тя служела не само като украшение, а и като племенен знак, род, тотем. Освен това древните вярвали, че носела определена магическа сила.

Различни видове татуиране са практикували всички народи от Европа, Азия, индианците от Северна и Южна Америка и жителите на Океания. Жените на древните японци татуирали на лицата си своето семейно положение, като по татуировката можело да се определи омъжена ли е жената и колко деца има. В някои случаи татуировката служела като наказание. В Япония на разбойниците за първо престъпление нанасяли хоризонтална линия през челото, за второ - дъгообразна, за трето - още една. Така се получавал йероглифът за куче. Испанските конкистадори пък пренесли практиката на татуирането в Мексико и Никарагуа. С разпространението на християнството обаче църквата заклеймила татуирането като езически обред. Забраната била толкова сурова, че татуирането било непознато на европейците чак до XVII век. Британският мореплавател капитан Джеймс Кук пръв пренесъл татуирането обратно в Европа. През 1769 г. той донесъл от Таити думата "tatoo" и довел "Великия Омаи" - изцяло татуиран полинезиец. Много скоро нито един уважаващ себе си пътуващ цирк не минавал без участието на "знатен дивак". През 1891 г. американецът О'Райли изобретил електрическа татуираща машина, заменяща всевъзможните самоделни инструменти и приспособления. Оттогава татуировките се превърнали в символ на бунтарство и мания на много звезди от шоубизнеса.

-----------------------

Ако за някои татуировката е просто малка глезотия за привличане на внимание на плажа или басейна, за 29-годишния студент по философия Борислав Петров тя е мания и страст. Борко, както го наричат приятелите му, с гордост твърди, че е най-татуираният мъж в България. 40% от тялото му са покрити с всевъзможни татуировки, четири от които представляват автопортрети. Целият гръб, ръцете и коремът му са усетили болката от дупчещата игличка. Борко е печелил все призови места за гръб и портрет на фестивалите на татуировката, провели се през последните две години в Бургас и Варна.

Мечтата му обаче е да се яви на голям конкурс в Америка, където могат да оценят по достойнство произведението на скин-арта, изрисувано по тялото му. Че няма да се провали, в това Борко е напълно убеден. Моите татуировки са може би най-хубавите в България, хвали се той съвсем не без основание. Наскоро се запознал с Антъни - американски войник от KFOR, също запален по татуировките. Рейнджърът открил сайта на Борислав в Интернет и останал удивен от снимките в него. Най-силно впечатление му направил гърбът на Борко, изработен от Роман - един от най-добрите български татуисти, разказва младежът.



Американецът толкова се запалил, че дошъл в България,



за да се сдобие с картинка върху кожата и от нашата страна. По тялото си имал татуировки от Америка и Германия, но нашите му харесали дори повече. Цената пък му се сторила повече от приемлива - за две сравнително сложни татуировки се бръкнал около 200 долара. Иначе малките картинки в София вървят по около 20 долара, по-заплетените и цветните ще ви струват около 50-60 в зелено. Ако се доверите на професионалист, разбира се. Защото в последно време се нароили пишман майсторите, които могат да ви оставят белег за цял живот, предупреждава Борко. Освен това всеки, решил се на татуировка, трябва да знае, че махане няма, допълва той сериозно. За него татуирането е не само хоби, то е начин на мислене. Маниащината му стига дотам, че дори в най-големите летни жеги Борко ходи с дълги ръкави. Иначе боята на множеството татуировки по тялото му ще избледнее.

Изработката на един такъв гръб отнема около 3 месеца, обяснява студентът. Един участък се правел за около 1 ден, но трябвало да минат още 7-8 дена, докато раната зарасне. След като се обели коричката, мястото заздравява и може да се продължи с рисуването около него, както и да се допълва със светлосенки например. Татуировка без светлосенки не е татуировка, смята Борко. И с гордост показва контурите и светлосенките на своите картинки, които сякаш са рисувани на платно, а не върху кожа. Колко е стискал зъби обаче, само той си знае, понеже



усещането е адски болезнено



Стандартните места, където обикновено запалени тийнейджъри си боцват по някоя пеперудка или цветенце, са рамото и плешката. Геройство е обаче да татуираш онези места от тялото, където има мускулни влакна - на кръста, на хълбока, отпред на корема, на предмишницата, на лакътя. Именно на гърба и корема Борко е поискал да изрисуват облика му, и то не един, а цели четири пъти.

Този, който иска да се заеме с татуиране, трябва да знае, че няма някакви специални курсове. Рядко добрият татуист може да се похвали с мастита диплома от някой мастит преподавател. Истината е, че изкушеният от този тип изкуство трябва да посети някое от малкото добри и професионални студиа, да се запознае с майсторите и в крайна сметка да хване иглата. Защото да си добър художник не е достатъчно, обяснява Борко, важното е да можеш да дупчиш. А за това е нужен усет и талант. Самият той правел татуировки само в началото, сега вече оставя други да рисуват тялото му за тяхна и негова слава. Борко е може би най-интересната ходеща "tattoo галерия" в България. Представител е на столичното студио "Тattoo mania", което според него е най-доброто подобно родно студио.

За Борко всичко започнало още когато бил в крехка детска възраст. На 12 години му се наложило да ходи на нагревки на минерални бани. Там съзрял първите татуировки в живота си. Влезли двама криминални типове, които носели



всички отличителни знаци на родните затвори,



включително традиционните картинки от типа на котви, русалки, надписи и т. н. Въпреки съмнителното качество на тези затворнически татуировки, дело вероятно на мургави баш майстори, малкият Борко останал силно впечатлен. Не посмял да каже на баща си, понеже се страхувал, че ще отнесе някоя друга твърда родителска ласка. От този момент обаче татуировките легнали на сърцето му. Едва след като се уволнил от казармата през 1992 г., се решил да направи първата си татуировка на ръката. Тя обаче била толкова смешна и грозновата, че по-късно се принудил да я прикрие чрез пластика. Присадили му кожа, но останал белег. Затова Борко държи всеки много внимателно да си помисли, преди да реши да си прави татуировка. Връщане назад няма, въпреки обещанията за махане с лазер.

За съжаление хората у нас са много подозрителни и задължително свързват татуирането с наркотици, алкохол и хулиганщини, оплаква се Борко. Вярно било, че тази практика била по-популярна сред рокери и скинари, но и най-нормални хора се изкушавали от малките картинки върху кожа. Истинските привърженици на скинарта обаче се дразнят от навика на разни родни поп и фолк звезди да парадират с татуировките си от стремеж към показност и помпозност. Това е кич, а не изкуство, пали се Борко и презрително бърчи вежди при мисълта за лудите пари, които подобни местни знаменитости дават за своите ексцентрични прищевки.

За истински изкушените от скин-арта се правят специални конкурси и фестивали на татуировките, където могат да се видят всякакви оригинални и причудливи изображения върху кожа. Участниците в тях обикновено се състезават в пет основни категории - портрет, гръб, shadow - сенки, трайбъл - орнамент с плътен контур и шоу на публиката. От последните фестивали във Варна и Бургас Борко си тръгнал с призовите отличия за портрет и гръб, изявил се още и като най-добър в забавлението на зрителите. Хората, които се явяват на подобни фестивали обаче вече се познават така добре, че интригата изчезва. Освен това липсата на пари е друга пречка пред организирането им. А и татуирането още не е така популярно и разпространено в България, както в САЩ или Великобритания. Клиенти са главно тийнейджърите, робуващи на поредния вик на модата, допълва Борко.

Дори да не сте изкушени от идеята да покриете цялото си тяло с татуировки, ако все пак ви се иска да се издокарате с нещо подобно за лятото, сега е моментът. Въпреки че летните жеги са сезонът за показване на татуировките, истинските тату-маниаци знаят: рисунките по кожата се правят през зимата или пролетта. Ако сте решени да понесете болката и да си носите татуировката цял живот, давайте смело напред. А опасност за здравето ви няма, боите са висококачествени, хигиената в професионалните тату-студиа винаги е на ниво. Изборът е голям, но можете и сами да си измислите картинката, заключава Борко.