В икономическата програма на днешното правителство няма нищо оригинално. Тя е трафаретна, безличен отпечатък от стабилизационния шаблон на МВФ. Положителният ефект от калъпа е постигнат - икономиката е стабилизирана чрез замразяване в дълбока стагнация. Фондовската матрица е



изборът на бедността,



което се признава и от българските й адепти. "Не чакайте бърз растеж при валутен борд". "У нас ще се печели трудно". "Чрез евтин труд да привлечем чужд капитал". И "да се оправя кой както може". Ето тезата на икономиката на мизерията. А когато тя бъде оспорена, правоверните ни пъхат под носа универсалното извинение "по-добро няма" и преживят любимата заблуда "няма алтернатива".

Това е опашата лъжа, повтаряна поради наглост и необразованост. Алтернатива е формулираният в началото на 90-те модел на



продуктивната икономика,



познат като "диамантът на Портър" по ромбоида, с който се илюстрира (на английски diamond значи и ромб). Майкъл Портър е сред забележителните съвременни икономисти, а върху доктрината на харвардския професор са изградени икономическите програми на десетки страни като Япония, Тайван, САЩ и Нова Зеландия. У нас този модел е ползван за основа на икономическата програма на ГОДО. Сравняват често Портър с Адам Смит. Ако "Богатството на нациите" на Смит слага началото на модерната икономика, трудът на Портър "Конкуретнтите предимствана нациите" е основата на пост-модерния икономически модел. "Благоденствието на нацията има един извор и това е продуктивността", учи библията на пост-модерната "нова икономика". В условията на глобална конкуренция според Портър се променя самата



дефиниция на конкурентоспособността.



Ако в индустриалната икономика предимство имат големите страни с несметни природни ресурси и евтина работна сила, сега се развива друг тип икономика, в която големи страни като Русия, Индия и Бразилия падат на прага на бедността, а малки, природно бедни страни като Холандия, Швейцария, Сингапур и Финландия, способни да се адаптират бързо, достигат най-висок жизнен стандарт. За да достигне глобална конкурентоспособност, нацията има нужда от



позитивна програма.



Ниските доходи не правят икономиката конкурентоспособна. Това е отбрана, а не победа. Правилото за пост-модерна конкуренция е "тясна ниша - широк пазар". На световния пазар печелят не масовите евтини продукти, а онези с уникални свойства, стил, дизайн, наложена марка и ефективна дистрибуция, защото носят най-висока добавена стойност и норма на печалба. Няма смисъл да се копират другите, да се търси място на пазара с евтини имитации и аналози, от които се печелят центове.

Ключът се нарича



иновация и агломерация.



Иновативната нация трябва да стигне с консенсус до своята национална идея, която да мотивира и мобилизира хората да се специализират, а фирмите да инвестират в рискови проекти, защото иновациите са рисков бизнес. Глобалната конкурентоспособност на изисква висока интеграция на националните производители и развитие, фокусирано не около отделна фирма, а на цели агломерации производители, специализирани по веригата за производство на уникалния национален продукт. Индустриалните кластери на Портър са регионални междуотраслови формирования - за да възникнат, е нужна висока степен на взаимно доверие между участниците, ясна идея за бъдещето, общ план за действие. Всеки гражданин трябва да намери място в този план.

Затова програмата на ГОДО се стреми към пълна заетост. В диаманта на Портър



държавата е нужна, но опасна,



тя е извън икономиката, ограничена е до минимум и играе ролята на част от нестопанската инфраструктура. Тя не е вече центъра на вселената, а обвързан от закона послушен изпълнител на поддържаща роля в националния план.



"Диамантът", адаптиран по Michael E. Porter, The Competitive Advantage of Nations, New York, Free Press 1990, с. 72. При ръст на всеки от сегментите нарастват и всички останали.