Държавният глава обясни, че е подписал указа вчера рано сутринта. "Имах няколко срещи с представители на мнозинството и много ясно поисках от тях в този закон да се съдържат всички гаранции ефикасната дейност на настоящите български служби за сигурност да продължава и занапред", каза президентът. Това било сторено в закона, но с едно малко изключение. "Посветихме вчерашния следобед (в неделя - б. р.) в разговор с премиера Костов на това изключение. Получих неговата джентълменска дума, че в четвъртък на заседанието на МС ще бъде променено едно постановление, с което всички мои страхове отпадат, и затова подписах този закон с чиста съвест", каза Стоянов. Той уточни, че става въпрос за единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Драмата предизвика бившият министър на държавната администрация Марио Тагарински, чието предложение неочаквано влезе в закона за досиетата при второто четене в пленарна зала. Според поправката "Тагарински" е несъвместимо заемането на ръководна длъжност в публичната администрация с работа за специална служба. Шефовете на тайните структури са длъжни веднага да прекъснат взаимоотношенията си с тези хора.
В първоначалния вариант на проекта се предвиждаше в тази графа да влизат "експертните и ръководни длъжности в администрацията". След среща на парламентарната комисия по национална сигурност с шефовете на службите този текст отпадна. Въпреки това Тагарински го внесе само без думата "експертни" и управляващото мнозинство го гласува. "Сега" своевременно предупреди, че СДС фактически изпързаля спецслужбите.
Не е ясно какво точно ще променя Костов в класификатора и как точно ще реши въпросът. Известно е обаче, че проблемът е най-вече за Националната разузнавателна служба и за военното разузнаване, особено за тяхната резидентура зад граница, често работеща под дипломатическо прикритие. В параграф 164 от преходните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили е записано, че "кадрови военнослужещи от служба "Военна информация" (сегашното наименование на военното разузнаване) и Националната разузнавателна служба в изпълнение на служебните си задължения могат да заемат длъжности в държавната администрация съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията при условия и ред, определен от Министерски съвет". В тази графа влиза и възможността те да са на ръководни длъжности.
Подобно е положението и в МВР. Там пък с промени в Закона за МВР бяха девоенизирани много служби, част от които се считат за специални и в които работят много хора от бившата Държавна сигурност. Те бяха приравнени също на закона за администрацията и се подчиняват на Единния класификатор. Както "Сега" предрече преди 3 седмици, президентът пусна закона за досиетата, но още отсега е ясно, че той със сигурност ще бъде атакуван пред Конституционния съд.
Според осведомени има всички шансове висшите магистрати да отрежат няколко текста от него. Например спорно било създаването на 5-членната комисия, предвидена в закона, която ще решава последно дали да бъде или да не бъде разкривано дадено име. Предвижда се нейни членове да са двама върховни съдии, посочени от шефа на ВКС, и двама прокурори от ВКП, определени от главния прокурор. Според юристи било абсолютно противоконституционно съдии и прокурори да се занимават с подобна дейност. Спорен ще и текстът за т. нар. облагодетелствани от Държавна сигурност лица.
Не е ясно какво точно ще променя Костов в класификатора и как точно ще реши въпросът. Известно е обаче, че проблемът е най-вече за Националната разузнавателна служба и за военното разузнаване, особено за тяхната резидентура зад граница, често работеща под дипломатическо прикритие. В параграф 164 от преходните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили е записано, че "кадрови военнослужещи от служба "Военна информация" (сегашното наименование на военното разузнаване) и Националната разузнавателна служба в изпълнение на служебните си задължения могат да заемат длъжности в държавната администрация съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията при условия и ред, определен от Министерски съвет". В тази графа влиза и възможността те да са на ръководни длъжности.
Подобно е положението и в МВР. Там пък с промени в Закона за МВР бяха девоенизирани много служби, част от които се считат за специални и в които работят много хора от бившата Държавна сигурност. Те бяха приравнени също на закона за администрацията и се подчиняват на Единния класификатор. Както "Сега" предрече преди 3 седмици, президентът пусна закона за досиетата, но още отсега е ясно, че той със сигурност ще бъде атакуван пред Конституционния съд.
Според осведомени има всички шансове висшите магистрати да отрежат няколко текста от него. Например спорно било създаването на 5-членната комисия, предвидена в закона, която ще решава последно дали да бъде или да не бъде разкривано дадено име. Предвижда се нейни членове да са двама върховни съдии, посочени от шефа на ВКС, и двама прокурори от ВКП, определени от главния прокурор. Според юристи било абсолютно противоконституционно съдии и прокурори да се занимават с подобна дейност. Спорен ще и текстът за т. нар. облагодетелствани от Държавна сигурност лица.