Представянето на "Рено Вел Сатис" бе едно от събитията на женевския автосалон. При това - събитие ярко, предизвикващо противоречиви оценки и излизащо извън утвърдените коловози на жанра "лансиране на нов модел". Впрочем за самата кола е малко да се каже, че е нестандартна. Всъщност тя опитва нещо като естетическа революция. Подобна машина трудно би могла да премине незабелязана по която и да е улица в света, а за да си я купиш, трябва определена смелост и авантюризъм. Това безспорно прави съдбата й интересна. Още повече, че прощъпалникът й така или иначе ще бъде на "Шанз'Елизе". На този булевард комай и тротоарните дървета са свикнали да гледат взискателно към неща като стил и естетика.

Всъщност интригата около "Вел Сатис" се точи вече три години. Началото бе поставено със стряскащ едноименен прототип, представен в Париж, когато "Рено" отбелязваше 100-годишнината си.



Смелият му авангардизъм



изглеждаше повече като юбилярско изхвърляне и очакванията той да стигне до конвейера бяха малки. Още повече, че тогава цареше определен скептицизъм към френското присъствие в областта на моторизирания лукс. След това обаче нещата се промениха. Френските фирми тръгнаха на офанзива към скъпите сегменти, където доминацията на БМВ, "Мерцедес" и "Ауди" изглеждаше непоклатима. Пътьом "Рено" се превърна в глобален концерн, промени маркетинговата си стратегия, лансира амбициозния лозунг "Създател на автомобили" и заложи на смелите, нестандартни решения. Така "Вел Сатис" все пак стигна до конвейера като наследник на "Сафран". В борбата за наследството на остарялата лимузина се включи и друг невиждан модел - купе-ванът "Авантайм".

Пазарният "Вел Сатис" наследява тежкия, ръбест стил на прототипа, но той все пак е омекотен и вкаран в приемливи рамки. Дължината на машината е 4,86 м, широчината е 1,86 м, а височината надхвърля нормалното (1,57 м). По този начин тромавият силует е станал по-съразмерен и хармоничен.

Първоначалното излъчване на танк е сведено до монументална представителност. Изчистените линии и геометричните форми я правят непривична, но не стряскаща, а по-скоро интригуваща. Париж помни съдбата на ред нови стилове в изкуството, които са тръгвали по подобен начин. Някои от тях са се налагали бързо, а други - след години, че и поколения. Естетически



"Вел Сатис" напомня за кубизма и Пикасо,



а съдбата му сега е в ръцете на купувачите. По принцип кръгът им е ограничен, а вкусовете им са по-скоро консервативни. "Рено" разчита на "неконформистка" група богаташи, която е склонна да оцени нововъведенията. Пробивите на "Волво" и "Сааб" в луксозния сегмент показаха, че има място и за подобна стратегия. Дали обаче точно стилът на "Вел Сатис" ще се наложи е интригуващ въпрос. Машината ще се появи в демонстрационните зали в средата на следващата година.

Извън непривичния си стил "Вел Сатис" предлага всичкия възможен технологичен прогрес, на който претенциозните клиенти много държат. С лимузината се лансират два нови шестцилиндрови мотора. Бензиновият е с обем 3,5 литра и има мощност 235 к. с., а дизеловият е трилитров, с табун от 180 коня. Те могат да се съчетават с петстепенна автоматична скоростна кутия. Предвидена и механична трансмисия с шест предавки.

Най-примамлива сред изкушенията на вътрешното оборудване е мултимедийната система с DVD. Новост е и автоматизираната ръчна спирачка, която се включва автоматично при изгасване на мотора и се освобождава при стартиране.

Около "Вел Сатис" има и нещо друго. Той се появява след като "Рено" обяви твърде амбициозния си лозунг "Създател на автомобили". С него освен че се мобилизира историческият капитал на вековната фирма, се изразява и стремеж към авангардизъм в настоящето и бъдещето. Подобни претенции трябва да се защитават и нестандартната луксозна лимузина е една от стъпките към това.