- Г-жо Тутекова, вие сте били с дъщеря си в деня преди убийството. Забелязахте ли нещо нередно в държанието й?
- Тя се държа много добре. От полицията твърдят, че правила вечерта опит за самоубийство. Ами аз бях у тях вечерта, с нея. Какви са тези глупости?
- Как се отнасяше тя с Пепи, проявявала ли е агресия към него?
- Нищо такова не е имало, само това, че не я слушаше. Беше палав като всяко дете. Тя го обожаваше.
- Дъщеря ви е била в болнични заради психическо заболяване. В какво точно се проявяваше то?
- Ами страдаше от някакъв синдром, не мога точно да ви кажа. Но си беше добре. Беше идеална домакиня и майка. Не че съм й майка - ето питайте и свекървата, и мъжа й питайте.
- Те разбираха ли се със Стоян, караха ли се?
- Нищо особено не е имало. Може и да са имали някакви такива дребни престрелки, но аз не знам за нещо по-сериозно.
- Какво беше лечението й?
- Ами тя изобщо не е постъпи в болница, защото лекуващият лекар каза, че няма смисъл и е достатъчно да пие само лекарства.
- Вие говорихте ли с него?
- Не, не съм говорила с д-р Кръстев. Но така като слушам какво се говори, има поне 20 работи, които са абсолютно противоречиви - това, което се казва и което е.
- Кое е противоречивото според вас?
- Ами много противоречиви неща има, много...
- Според полицията има неопровержими доказателства.
- Нищо не знам, и за версията, че тя е убила Пепи, от телевизията научихме. Но аз просто не мога да повярвам. Как може един нормален човек, вечерта да сме заедно с него, да направи това. Преди това около 40 дни сме почти по цял ден заедно, с изключение на 2 часа, когато тя си върши домакинската работа. Ако не е с мен, е с мъжа си. Как може на другия ден - това трябва да е не шизофреник, не знам си какъв, да си убие детето. Като предишните дни е била абсолютно добре. Не мога да повярвам - била показала чувал, въже, просто не мога да го повярвам.
- И все пак не сте ли забелязали някаква промяна в нея напоследък?
- Нищо, казвам ви. Само дето дни преди този случай тя все обвиняваше Стоян, че с нищо не й помага вкъщи. Защото той излиза в 5 часа, връща се в 5 сутринта. Къпе се и ляга. Става в 3, хапва и в 4,30 пак тръгва. Това знам, че десетина дена все му викаше, но не знам дали са се карали. Викаше му: "Трябва да ми помагаш, аз не мога вече сама да смогна".











