Емир Кустурица е жива легенда в киното, при това е точно тази легенда, която е най-близо до България идейно и географски. Носителят на две "Златни палми" е идвал няколко пъти в България, за да снима. Малко позната у нас обаче е кариерата му като музикант. За групата на Кустурица "Ноу Смоукинг" се заговори едва след творческия разрив по политически причини с дългогодишния му брат по оръжие Горан Брегович. Тя записа музиката към последния му филм "Черна котка, бял котарак".

За съжаление концертът на "Ноу Смоукинг" (или "Забранено пушенье") събра в зала 1 на НДК по-малко хора, отколкото премиерата на въпросния филм преди две години. Тя обаче бе претъпкана с купон и - изненадващо - добър звук.

Самият Кустурица е малко "звезда в сянка", за разлика от Брегович, който е шеф-диригент на Оркестъра си за сватби и погребение. Оркестърът му е от 11 души. Истинската атракция е фронтменът д-р Нел Караилич, който освен пеене и подскоци демонстрира силен афинитет към българските девойки. Любимец на публиката стана цигуларят-виртуоз Леополд, който свири, държейки лъка с крак, с уста (стил "Моника Люински", както бе обявено) и с още по-интимни органи. Цялото шоу на "Ноу Смоукинг" балансираше на тънката граница межцу безвкусицата и гениалността, между кича и еклектиката, между цинизма и свободния дух.

Самите музиканти начело с Кустурица изглежда се забавляваха страшно и не си даваха много зор. Шоуто им обаче беше мнвого повече от музикално изпълнение на песните от "Черна котка..." и "Ъндърграунд". То си беше цял филм - с костюми (от типа на червени гащи за цигуларя, комбинация от нещо като анцуг и потури за Кустурица и пижама за якия мъжата на тубата), хореография, пантомима и диалог (между групата и публиката). Въпреки наслова "Забранено пушенье" режисьорът-баскитарист невъзмутимо си пушеше вечните пури "Давидоф" на сцената.

Самата музика бе смесица от сръбски, български, румънски, унгарски, цигански и всевъзможен фолклор, джаз, хардрок, чалга и класика. Липсваше й виртуозната, космополитна претенция на Брегович. Публиката само това й чакаше. На бисовете пред сцената излязоха да танцуват петдесетина деца. Сред тях - нито един чалга-фен. По-скоро такива, които ходят на технопартита или рокконцерти.

Самият Емир Кустурица днес живее край Париж, не му се прави кино и говори за политика с нежелание, макар според слухове да бил видян край парламента по време на митинга в петък. Музиката му обаче си е останала на Балканите. И ако този концерт като филм имаше някакъв недостатък, то е фактът, че "Ноу Смоукинг" през цялого време ни говореха (и през половината пееха) на английски. Подозирам, че на сръбски публиката би ги разбрала по-добре.