Спомняте ли си онази хубава детска песен "Моля, кажете не на шега, кой нарисува тази дъга?" Пееше я чаровно тъмнокосо момченце на едно от изданията на популярния и у нас италиански фестивал "Златната монета". По-точно - през 1984 г. Е, това момченце е по-малкият син на известния български композитор и пианист Виктор Чучков. И между другото песента е написана от неговия татко, а тогава спечели една от наградите.

Борко Чучков е вече голям и отдавна е избрал пътя, по който ще върви. Той обаче не е свързан с музикалното поприще. Или поне не съвсем. На музиката не се е отдал и другият син на композитора - Виктор, когото пък помним от филма "Йо-хо-хо".

В интерес на истината професиите и на двамата наследници на фамилията са свързани с изкуството. Борко Чучков още на 12 години стъпи професионално на театралната сцена, след като



бе избран измежду 200 кандидати за роля



в мюзикъла "Оливър Туист". Така за 2 години Младежкият театър стана негов втори дом. А преди това се снима във филма "Поетът и дявола". И актьорската професия така го плени, че Борко реши, вече като по-голям, да продължи обучението си в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" - в класа на Стефан Данаилов. Въпреки че дотогава бе учил, а после и завършил Музикалното училище в София. Но явно подобни обрати са нещо присъщо на Борко.

И в Музикалното училище той не изневери на характера си - от класическата китара реши да се прехвърли в специалност класическо пеене, което озадачи мнозина. Но пък е обяснимо - от малък Борко обича да пее. Той изпълни първата детска песен на своя татко - "Що е то?", на фестивала "Сладкопойна чучулига" в Бургас. В певческата си кариера



има участие и на "Златният Орфей"



Тогава с Кирил Варийски представят единствения опит на Виктор Чучков в областта на забавния жанр - песента "Мъже".

Музиката продължава да вълнува Борко и сега, когато е вече на 25 г. Къде може да видите Борко? На сцената на Театър "Българска армия" - в "Буре барут" на Коко Азарян, в Сатирата - в "Годежът" на Мариус Куркински, и на малкия екран - като изпълнител на новата версия на популярната "Бяла тишина", която приживе пееше Георги Минчев.

Другият син на композитора, който е кръстен на татко си, пък избра киното. И това беше съвсем в реда на нещата. Всички помнят ролята, която направи още



като 10-годишен в "Йо-хо-хо"



А и това не бе единственият му филм. Виктор участва също в телевизионния сериал на Недялко Чернев "Дом за нашите деца". След което продължи с киното, но най-напред като студент по кинорежисура в НАТФИЗ в класа на Людмил Стайков, а после и като режисьор. Но и Виктор, който пък сега е на 30 г., не изневери съвсем на музиката. Негова е режисурата на няколко бразилски опери от афиша на Софийска опера. А само преди месец бе премиерата на детската опера "Светулката", написана от неговия баща и поставена на сцена от Виктор-младши, но като асистент на Христо Христов. Освен всичко друго



Виктор е режисьор на нашумялото



музикално предаване по Канал 1 "Джубокс", където водещ е изрусеният Део.

Ако обаче трябва да сме честни, то не може да не признаем, че музиката в рода Чучкови се предава по наследство. Майката на Борко и Виктор-младши и съпруга на Виктор Чучков е пианистката Елена Петкова. Тя е завършила при Богомил Стършенов, после дълги години бе музикален оформител в киното, а сега е координатор за записи на филмова музика.

При Виктор Чучков пък музиката тръгва две поколения по-рано. Дядото на композитора - Христо, бил родом от Щип, но завършил семинария в Цариград. След което станал свещеник. Бил прочут с гласа си. Неговият син и баща на Виктор Чучков пък бил лекар. Което не му пречело да свири на цигулка, макар и като любител. С Иван Пеев заедно



озвучавали немите филми в Горна Оряховица



"Това е една линия на музикалност, но не и на професионализъм", уточнява композиторът.

Самият Виктор Чучков, който е роден в Горна Оряховица, се увлича по музиката от съвсем малък. Още на 5 г. той получава от родителите си огромен подарък - истинско пиано. По това време сестра му, която е по-голяма от него, вече свирела доста добре. "В Горна Оряховица имах шанса да попадна на една прекрасна педагожка, която бе интернирана от София - Луиза Мумджиева. А също така на проф. Андрей Стоянов, който точно тогава минава на инспекция и ме чува в детската музикална школа. Той препоръчал веднага да бъда отпратен към София, за да може да ме направлява, контролира и да уча пиано", разказва Виктор Чучков.



От 7-годишна възраст са и първите му опити



да композира. А четири години по-късно той прави първия си самостоятелен концерт като пианист. "Но никой не ме считаше за вундеркинд. Просто на 7 г. почувствах някаква необходимост да измисля нещо. Първата ми композиция бе един валс за пиано, който се превърна в много популярна песен през 1988 г. в Италия - "Хор на сътвореното". Сега е много известна мелодия, пеят я деца от различни страни. Тя е и финал на най-новата ми творба - детската опера "Светулката", обяснява композиторът.

Виктор Чучков и досега помни първото си излизане пред публика. Спрял токът, но той продължил да свири Рапсодията на Лист. А коментарите след това били: "Хлапето свири и на тъмно, и на светло." Първото му истинско качване на сцена обаче било по-късно - на фестивал в София и малко преди да го приемат в Музикалната гимназия. "Но истинските ми рецитали бяха от втори курс нататък. Бях 15-годишен.



Пазя си първите отзиви,



които са много интересни", казва той. А голямата му кариера като пианист започва, след като спечелва няколко международни конкурса в Италия. Първият е в Сицилия през 1969 г. Оттогава започва и поредицата му концерти и записи в Италия и Швейцария. В този период се среща и с редица световноизвестни музиканти и педагози. "Това са личности на века, които бяха с голям авторитет - Карло Секи, Гуидо Агости, Винченцо Витале. Творческата ми дружба с покойната диригентка на прочутия детски хор от Болоня Мария Ревенте ми се отрази много по отношение на детското творчество", твърди той.

И като стана дума за детско творчество, то трябва да знаете, че това е сред любимите теми на Виктор Чучков. "През 1984 г., когато



песента "Дъга" спечели награда,



аз осъзнах колко голяма е отговорността за детското творчество. Дотогава почти не бях писал такива неща." Виктор Чучков е от хората, които са правили неща във време, когато за това даже не бяхме чували. През 1981 г. например той написа произведение по Рей Бредбъри "Писма от бъдещето" - за симфоничен оркестър, рок група и глас. Изпълниха го Радиооркестърът под диригентството на Асен Измирлиев, ФСБ и Камелия Тодорова. И сега даже това звучи авангардно, а само си представете как е било прието в онези години. Успехът обаче бил огромен.

Интересен е и концертът му за смях и оркестър. "Написах го през 1992 г. по повод 200-годишнината на Росини. Използвах мотиви от неговото творчество. Солист бе актьорът Иван Балсамаджиев", казва Чучков. А преди 4 г. той създава Поема за Петър Велики - за 18 ръце, 3 рояла и детски хор.



Премиерата на творбата бе в Хелзинки



"Чувствам нужда да съчетая някои по-оригинални моменти в съвременния стил. Но това не значи, че не наблягам на същността на музиката. Смятам, че човек може и с нормалните музикални средства да бъде оригинален", пояснява композиторът.

Третият любопитен момент в неговото творчество е филмовата му музика. Именно Виктор Чучков бе причината у нас да дойде прочутият италиански композитор Енио Мориконе. "Увлечението ми по филмовата музика започна от една покана на млад режисьор, който точно завършваше. После създадох музиката към "Иван Кондарев", както и към една поредица червенокръстки филми. Те се приеха много възторжено. Имаше писма, че след прожекциите се е увеличил броят на кръводарителите в света", разказва той. А



с Мориконе Чучков се срещнал през 1990 г.



по време на турне в Италия. Когато го чул, италианецът възкликнал: "Музиката извира от всички негови клетки."

Повечето меломани познават Виктор Чучков като композитор и пианист. А той е също така преподавател в Музикалната академия в София - професор, както и председател на Съюза на българските композитори - от 1999 г. Свирил е в почти всички кътчета на планетата. Сред най-интересните му концерти в последно време са тези в Сау Паулу, Бразилия.

Много от нашите музиканти дължат кариерата си на международния подиум именно на Виктор Чучков. Например прочутата ни цигуларка Мила Георгиева. "Най-щастлив съм, когато се срещам с деца. Този свят ме обогатява безкрайно", е категоричен композиторът.