Радостно предвкусване на предстоящото в неделя възкресение обзе още съботните вестници. И най-вече - двата партийни органа. "Дума" и "Demokratsia" излязоха с едно и също християн-редакционно послание. Само дето в левия вестник го е подписал партриарх Максим, а в официоза - бисинодалният Инокентий, и той титулован "Софийски митрополит" като съперника си. Държавата може да не меси (видимо) в църковните дела, но църковниците не пропускат свети случай да покажат кой на коя партийна кауза е заложил. А някои вече водят в поверените им храмове и пропаганда срещу греховната предизборна съблазън, олицетворена от царя (за което виж 1-а стр.).

"Дума" се радва и на ключовите думички в лявата предизборна кампания: Промяна, Честност, Професионализъм и Отговорност. Прибързана радост. С кой акъл червените лидери и експерти решиха, че тия провалени клишета са велика новост и непреодолима електорална съблазън? По-хубаво като Симеон тайнствено да кажеха: "Вервайте ни"! Щяха да излъчват същата мистична ирационалност. "Demokratsia" пък изобличава ковачите на ляв имидж, че съчинили посланията си на връх Велики Четвъртък. Какво лошо (или блажно?) има в това, и господ не знае. В църковните канони не се споменава нищо против имиджотворство през страстната седмица. Пък и официозът не е останал чужд на същия грях (ако е грях), като пак слави името Костово по блажен повод - заминаването му за САЩ. Макар че там той ще бъде приет на доста постно ниво - вицепрезидентско.

Защото "Буш няма време за Костов", както тържествуващо пише "Стандарт". Въпреки предварителното ликуване на премиерската пресслужба, че нашият "ще бъде първият правителствен ръководител от Източна и Югоизточна Европа, който ще бъде приет от президента Буш".

Изобщо подранилата радост никога не за препоръчване. Освен ако не е за Великден - Спасителят възкръсва всяка година.

А ние кога?