|
- На базата на статистически данни се предполага, че около 900 хиляди са болните от сърдечно-съдови заболявания. Това е около 9% от цялата заболеваемост в страната. Във всеки от трите центъра - "Св. Екатерина", Правителствена болница и Националния център по сърдечно-съдови заболявания, има чакаща листа за диагностика и чакаща листа за операция. При нас за диагностика чакат 750 души, а за операция - 150 души. Вярно е, че около 25% от нуждите за операции се покриват. Ако вземем най-ниските средноевропейски норми - 650 операции за 1 млн. население годишно, то в България трябва да се оперират около 5 хиляди души. Ако вземем за пример Германия и Белгия, където се правят по 1100-1200 операции на 1 млн. население, то у нас трябва да се оперират по 8 хиляди души годишно. А в България миналата година сме оперирали близо 1500. Но това са възможностите.
- Защо?
- Първо, в организационно отношение считам, че нещата не са оптимизирани, за да се работи повече. Например в нашата катеризационна лаборатория работим до 8 часа вечерта, правим диагностични и интервенционални процедури. Смятам, че има места, където не се натоварва напълно апаратурата.
- Правителствена болница ли имате предвид?
- И нея. Като гледам какъв е броят на извършените интервенции там, във Варна, в Пловдив, в ангиографския кабинет в Александровска болница, смятам, че те не се натоварват, както трябва. Това е едната страна на нещата.
Втората - за да се натоварват, са необходими консумативи и медикаменти. При условията на фиксиран бюджет не може да се иска два пъти повече изследвани и оперирани пациенти. Организацията трябва да използва максимално ефективно отпуснатите пари.
- Парите са малко или организацията е лоша?
- И двете. Ако например за хикс лева сега се правят игрек интервенции, а трябва да се извършват зет, значи организацията е лоша. Но не може за хикс да се извършва два пъти угрек дейност - с едни пари можа да се извършва една дейност. Въпреки че ние се опитваме да престерилизираме материали, не може да рискуваме здравето на пациента. Така че от една страна парите са ограничени, но от друга - те не се използват максимално.
- Но след като твърде малко хора стигат до специализирана помощ, значи основно в парите е проблема.
- Да, основно. Направихме програма за увеличаване на операциите, в нея е изходът. От 1 година работим по нея с Министерството на здравеопазването. Програмата е за 10 години. Тя третира и материалната база - какво трябва да се направи, за да се извършва повече дейност, и хората, които трябва да се подготвят, дали има някъде специалисти, които да преминат от едно място до друго, за да се извърши тази дейност. Третият въпрос е как ще се финансира тази дейност, как ще се обезпечи. Трябва да се програмира с какви финанси ще разполагаме, за да може да се прогнозира и дейността - как и с колко реално тя да се увеличава.
- Като стана дума за суми - какъв е бюджетът в момента и колко трябва да стане?
- Дават се пари от бюджета, но досега не се търсеше отговорност как се изразходват. Вече работим по този въпрос. Даваме цените на всяка отделна процедура, изчисляваме в рамките на реалното колко такива процедури могат да се извършат, за да се отпуснат толкова пари. А не както сега - изсипва се бюджетът, а на края на годината се правят някакви отчети, които не се проверяват и често не отразяват пълно обективните реалности.
Ще предложим едни цени на здравно министерство и отчет за дейността за миналата година. При нас хубавото е, че сме само три центъра и разновидността на дейностите ни е малка - лесно може да се остойности. Въз основа на този доклад ще сключим договори с министерството за дейност. Ако вземем стойността на дейностите, които сме извършили, ще се окаже, че миналата година са дадени малко повече пари, отколкото дейност сме извършили, около 4 млн. лева. Ето го разковничето - като започнем да работим по новия начин, с министерството ще направим една малка каса. Ще работим на принципа на здравното осигуряване - дават се пари за свършена дейност, разбира се, в рамките на определен бюджет. В момента извършваме 25% от дейността, която трябва да се извърши. Като се увеличат два пъти парите, ще извършим половината от нужната дейност - 3000, а не 1500 операции.
В новата програма има други дейности - инвестиции в апаратура, инстументариум и прочее. Или например на едно място има много добре екипирани операционни, но не достигат реанимационни. Всичко това трябва да се стикова.
- Какъв процент на оптимизиране предвиждате в близко време?
- Не бих могъл да прогнозирам, това зависи и от други - от финансовото министерство, от бюджета.
- Нали има програма?
- Тя беше върната, имаше допълнителни изисквания от здравното и финансовото министерство по отношение на точните финансови разбивки за всяка дейност и тяхната обосновка. Ние го бяхме дали малко по на едро.
- Колко пари са отпуснати миналата година за извършените 1500 операции?
- За тези операции, за около 2400 инвазивни изследвания, за 500 интервенционални процедури - т.нар. ангиопластики, известни и като дилатации, общо са дадени около 30 млн. Това е дейността на трите центъра.
- Има ли някаква надежда трите центъра да работят със здравната каса?
- Има, но не знам тя да е в непосредственото бъдеще. Това е нормалният ход на нещата. Но това е изключително скъпа дейност и в началото трябва да се покрива от държавния бюджет. Как е направено в Гърция? Държавата покрива определена сума за всяка сърдечна операция - 10 000 марки. Ако нещо трябва допълнително да се доплати, го плаща пациентът - дали ще си продаде къщата, дали ще се осигури в някоя каса, това няма значение. Държавата осигурява минимума.
- Смятате ли, че и у нас е възможно нещо подобно? Кой би могъл да си го позволи?
- В Гърция например има професионални фондове, те поемат издръжката над осигуреното от държавата. Това е едно излизане от ситуацията у нас.
- 10 хиляди марки за всеки нуждаещ се не е ли непосилно за държавата?
- Ами тя и сега толкова дава, толкова струва една операция. А в Германия една операция е 30-35 хиляди марки, защото там се заплаща за труда. Там хонорарът на един водещ хирург може да стигне до 15 хиляди марки.
- Колко струва, ако някой поиска да си плати операцията?
- Плаща се само за консумативите. 6000 лв. струват медикаментите и консумативите за един аортокоронарен байпас. 9000 лв. е стойността на едно механично клапно протезиране. Почти няма пациенти, които да си плащат цялата сума. Тези, които имат готовност да плащат, обикновено дават само част от сумата.
- Колко се чака средно? Колко умират, докато чакат?
- Не по-малко от 2 години се чака. Точна статистика няма. Но на 150 чакащи поне двама-трима умират, докато ги повикаме.
- Доколко пациентите сами са си виновни? Българинът не обича да ходи на лекар, но ако го прави навреме, може да не стигне до операция.
- Първата страна е в здравната култура - да се предпазваме от рисковите фактори. Тук съм оптимист за ролята, която ще изиграе профилактичната програма на здравната каса - да прави пропаганда за намаляване на риска от подобни болести. Втората страна е, че при първите симптоми трябва да се ходи на лекар. Но не можем да говорим за здравна култура, ако тя не е създадена. А сега здравната каса я създава. Тя казва: вие сте осигурени, но ако един или два пъти не отидете профилактично на лекар, губите правата на безплатно лечение и като се разболеете - сами си плащате. Така принудата става възпитание.
- Какъв е пътят на пациента? Има ли случаи някой толкова да се забави по пътя, че като дойде тук, вече да е късно?
- По принцип няма начин, освен ако някой не го забави. Пътят е отлично канализиран, на въпросът е кой какъв специалист е в периферията. Ако личният лекар има интерес да държи пациента и не го насочва нагоре, където има по-добра апаратура, това е друг въпрос.
- А специалзираните клиники във Варна и Пловдив? Работят ли те?
- Във Варна правят диагностика, има съдова хирургия, но няма сърдечна. В Пловдив е същото.