"Мълчанието на агнетата" е филмово бижу. Не, не само през 1991 г. и не само като жалон на жанра серийни убийци, графа психопати. Десет години по-късно все още е. Особено поразителен днес го прави фактът колко малко кръв, парчета месо и други обичайни гнусни гледки има в него. Разбиранията за екстремна визия се попромениха за тия 10 години. "Мълчанието... " беше сред знаменосците на тая тенденция. Но продължението "Ханибал" е истинска касапница, в прекия и преносния смисъл. Д-р Лектър отрязва половината кратуна на Рей Лиота и си хапва от главния му мозък, докато оня продължава да плямпа. И това изобщо не е всичко.

Както и "Мълчанието на агнетата", и "Ханибал" е екранизация по бестселинг-романите на Томас Харис за психопата Лектър и преследвачката му Кларис Старлинг. Единствената разлика е, че на първа страница на романа намираме д-р Ханибал на свобода в неизвестна точка на света, а не запрян зад решетките. И отново се почва играта на котка и мишка с оправната агентка на ФБР. И пак както в "Мълчанието...", главната роля се играе от сър Антъни Хопкинс. Шапки долу! Той все още е любимият сериен убиец на големия екран.

Джоди Фостър обаче мъдро се оттегли от широко одумваната екранизация. Нейното място зае англичанката Джулиан Мур. Не без основание. Под определен ъгъл и на определено осветление, Мур изглежда досущ като оригиналната агент Старлинг. И играе не по-лошо.

Оттам нататък почват сериозните проблеми. Режисьорът Ридли Скот е класик. Силата му, е когато прави по един филм на 4-5 години ("Блейд Рънър", "Телма и Луиз", "Гладиатор"). Когато ги претупва за една ("1492", "Редник Джейн", "Ханибал"), пак са майсторски заснети, ама нещо им куца. И с двата крака.

Гари Олдман е играл Дракула, Сид Вишъс, зъл извънземен и какво ли не, но никога не е изглеждал толкова противно, колкото в случая, като одран под надзора на Лектър милионер. Въобще "Ханибал" си изглежда гадно. Това не е дори хорър. Това си е мазна агнешна яхния по холивудски. Първия път я бяха сготвили фантастично. Сега обаче лошо да ти стане от нея.