"Until The End of Time" е вече петият пореден албум, който излиза след смъртта на изпълнителя си. С подобно постижение надали могат да се похвалят и "Бийтълс". При това този CD на Тупак Шакур е двоен. Той отново вади от нафталина песни на легендарния рапър, записани приживе.

Подобна пазарна стъпка е оправдана от биографията на чернокожия певец, достойна за легенда. Роден в затвора, където майка му е лежала за бомбен атентат, и кръстен на латиноамериканската партизанска организация Тупак Амару, за 25 години Шакур успя да натрупа 5 дебели папки досие, да остави забележително наследство в хип-хопа и да загине от куршум на улицата в Лас Вегас.

Както и в предишните му посмъртни албуми "Still I Rise" "The Rose That Grew From Concrete", и тук старият материал на Тупак е интерпретиран от негови протежета като "Аутлоуз" и фризиран от хип-хоп корифеите Кей Си и Джоу Джоу. Повечето песни, особено "Lil' Homies", звучат все едно че Тупак е жив и ги пее. Но цялата работа прекалено намирисва на хитро скроен маркетингов план. Това вече не е почит към паметта на певеца, а ровене на костите му.