Дворче на ромска къща. Слънцето се плъзва по ръждив покрив, кара ленива мечка да замижи и блесва върху златен зъб. Притежателят на зъба държи видеокамера и я разглежда като Едисон фонографа си. До него костелив младеж чинно слуша.

- Нема да се плашиш, бе! - казва по-възрастният. - Е така държиш, насам въртиш, натам въртиш...

Урокът по операторско майсторство се прекъсва от заресано с вода хлапе.

- Бат Сали! - задъхва се то. - Иде!

В двора влиза народен човек. Посрещат го с овации, с хляб и сол, избутват детенцето да го погали по главицата.

- А добре си ни дошел! - прегръща го бат Сали. - Ей, доживехме големец да влезе у ромска къща!

- Как сте, как живеете? - интересува се бащински другият.

- Не сме добре... Е, толку години без отходен канал живеем! Немаме пари ромите за канал, държавата - и тя като нас, нема пари за ромски канал! Мъка, мъка! Добре, че дойде ти, бащице, за първата копка, та и ние бел ден да видим!

- И във вашите къщи ще огрее слънцето, само да минат изборите! - обещава костюмираният.

- А така, господине! - радва се Сали. - Снимай, Седефчо, всичко снимай! Седефчо е от ромската телевизия, ще пусне репортаж, та да види сичкото народ кой за ромите милее и за отходните неща!

- Особено важно е какъв избор ще направите! - заявява гостът и се втурва да гали детски главици, като в суматохата погалва и една млада булка, но никой не му придиря в този исторически момент.

- Знаем ние, ромите, какъв избор да направим! Хайде на първата копка! - Сали му подава кирка. - Каналът е така ще води, е оттук, покрай мечката, покрай маймуната, та до улицата. Хаирлия да е!

Костюмираният вдига кирката и сред възторжени викове и напеви удря земята.

- Ей, как удари, земята разцепи! Обаче нещо осветлението май не беше както трябва! Седефчо, я заснеми отсам! Удари пак, душа, първа копка, да я покажем на ромите както си требе!

Мъжът пак копва юнашки. После пак - заради слънчеви отблясъци. И пак - заради претичало пред камерата куче. И пак. И пак...

След два часа мъжът - вече по риза и без вратовръзка, стои на улицата и си духа дланите.

- Стана ли вече репортажът? - пита някак отчуждено той.

- Стана, душа, такъв хубав репортаж стана, па и канало готов, да го пълниме ромите със здраве!

Думите на Сали потъват в овациите. Пак там отиват и думите на Седефчо:

- Бат Сали, да продам ли вече камерата, че от телевизията ше разберат, че я нема?

- Не - отговаря по-възрастният, - от некаква коалиция ше идват за тържествено ремонтиране на покрива на чичо Мюмюн, бегай там да снимаш! И махни капачката от обектива, че прави лошо впечатление!

Наблизо притичва детенце с блеснали очи, облякло като палто сакото на кандидата. След него деликатно притичва и самият кандидат. Слънцето поема по своите си работи...