"Искаме нова стратегия за Балканите, насочена към изкореняване на причините за конфликтите, а не към премахване на трагичните последствия. Досега международната общност действаше като пожарна команда при всеки конфликт". Това заяви експрезиденът Желев на учредителната конференция на Балканския политически клуб, създаден по негова инициатива в София. Учредители на клуба са президентът на Румъния Йон Илиеску, експрезидентът Емил Константинеску и експремиерът Петре Роман, бившият държавен глава на Македония Киро Глигоров, експрезидентът на Турция Сюлейман Демирел, бившият външен министър Хикмет Четин, председателят на Камарата на представителите на югославския парламент Драголюб Мичунович, премиерът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Младен Иванич, лидерът на албанската соцпартия Фатос Нано, учени и политици от региона. Д-р Желев бе избран за първи президент на клуба с мандат от 3 г. Сред участниците във форума бе и Симеон II.

Интеграцията на региона трябва да стартира от икономиката, се казва в Манифеста на учредителите на клуба.

"Ако се включат Кипър и Молдова, Балканското икономическо пространство достига 1,6 млн. кв. км. с население 130 млн. души. Тогава можем да говорим за създаването на общобалканско GSM-пространство, интернет-пазар, общи авио- и жп-компании на мястото на издъхващите регионални превозвачи, и още много други неща", заяви Желю Желев.

Общите инфраструктурни проекти ще имат по-голямо значение от всеки политически диалог, каза в приветствието си към участниците във форума президентът Стоянов. "Мога да се подпиша под всичко в манифеста, без да мога да добавя нещо", заяви държавният ни глава.

Председателят на долната камара на югопарламента Мичунович обяви, че вероятно днес ще бъде приет закон за екстрадицията, което ще позволи граждани на СРЮ, включително Милошевич, да бъдат пращани на трибунала в Хага. Белград е готов на всякаква автономия на Косово и Черна Гора, но те да останат в рамките на Югославия, заяви още Мичунович.





МАНИФЕСТ

* По нов начин да решаваме политическите, културните и военните проблеми в нашия район; да разберем необходимостта и ползата от свободното движение на хора, стоки, капитали и духовни ценности.

* Да развием ново отношение към малцинствата - да не ги възприемаме като "пета колона" на съседни държави, а като живи мостове на регоналното сътрудничество.

* Да се научим да различаваме нацията от етноса и да възприемаме нацията не като етническа или религиозна, а като гражданска; да простим и да се помирим.

* Да потърсим гаранциите за националната ни сигурност в интеграцията, в регионалните и европейските структури; да разберем смисъла на фразата "сигурност чрез интеграция!".