|
голямо количество), прецизно изпълнение (достигащо на места до математическа точност) и нещо изключително важно за всяко сценично изкуство независимо от жанра му - удоволствие при създаването и играта. Е, на всички тези условия отговаря "Господарят на танца" - спектакъл, който в продължение на 4 дни препълни зала 1 на НДК пет пъти. Ирландската трупа ще остане в историята като единствения гост, способен на такъв "подвиг". Да не говорим, че шоуто закова абсолютния таван и в цените: най-скъпите билети (продавани на черно) бяха по 80 лв.
"Господарят на танца" или иначе казано "Lord of The Dance" е най-добрият танцов спектакъл, идвал някога в България. Като се абстрахираме от комерсиалността на шоуто, която е водеща в случая и основна причина да бъде световен хит години наред, остава още много интересен материал за размисъл. Освен с шейсет перфектни танцьори, "Господарят на танца" е направен и с много пари плюс професионализъм. Това личи във всеки един детайл от декора, всяка лампичка в осветлението, всяко парцалче от костюмите. Достатъчно е само човек да погледне в двата екрана от двете страни на сцената, за да види уникални в своята симетрия геометрични фигури, създавани при това бързо и през танцова стъпка. Онези, които някога в живота си са имали възможност да се занимават професионално или самодейно с някакъв вид танц, знаят за какво става дума - това е толкова сложно за изпълнение, колкото да речем построяването на един небостъргач.
Да не говорим за директното излъчване на шоуто на двата екрана. То е толкова изпипано, колкото БНТ не би могла да постигне при седмици снимане на едно и също нещо плюс монтаж след това. Че ирландският режисьор на пулт си знае добре работата, се видя вече. Лошото е, че мнозина в зала 1 направиха веднага сравнение с родната действителност и резултатът определено не бе в наша полза.
"Господарят на танца" е феерия от звуци, движения, сценография, пироефекти и всевъзможни красоти, каквито надали някога сте си представяли, че ще зърнете на живо и то на родна земя. За което трябва да сме благодарни най-вече на София мюзик ентърпрайсис и Вирджиния рекърдс/Юнивърсъл.
Музиката на Ронън Хардимън, написана навремето по молба на Майкъл Флатли, е също изключителна. И като стана дума за Флатли, то на някои безспорно им липсваше неговото присъствие с почти безтегловното му движение. Но и не може да бъде отречено с лека ръка майсторството на наследниците му.
Впечатленията от изпълнителите са различни - едни харесват новия състав, други жалеят по Флатли. Има обаче един факт, който не може да бъде отминат - изключителното удоволствие от играта пред публика на всички - на танцьори, на певица, на двете цигуларки. Подобно себераздаване без нито грам поза отдавна не бяхме виждали на родна сцена.
|
