|
Ако сте с деца, но без другия родител, трябва да носите декларация на съпруга(та) ви, че не възразява да изведете общите ви чеда в чужбина, заверена в консулския отдел на МВнР. Иначе няма да ви пуснат още на нашата граница. Там искат и фотокопие от документа. Ако нямате, ще ви предложат услугата на самата граница, но срещу 60 ст. на страница (иначе е по 6 ст.). Това е единственото място, където ще проявят интерес към децата ви. На никоя друга граница повече няма да питат към кого точно са прикрепени хлапетата в калабалъка.
------------------------------------
Вдъхновени от предимствата на груповия воаяж, 43-ма българи потегляме от София за Рим с автобус. Чакат ни два дни и една нощ в седалките му, после две нощувки в хотел край италианската столица, пак една нощ в автобуса, спирка във Венеция за 10-часова разходка и още нощ и ден на колела до прибирането вкъщи. Не е кой знае какво, но за 320 лв. на човек - толкова.
Първата граница е сръбската. Там ни карат
да си топим ръцете в два съмнителни легена
уж с дезинфекционна течност - заради шапа. После замислен граничар ни събира паспортите и подпитва носим ли цигари и пиене. Ясно - ако не бутнем "Марлборо" и уиски, ще ни мотаят документите с часове. Оправният ни водач вади предварително спастрените за подобни "такси" общи пари и се оглежда. Граничарят услужливо сочи фришопа до КПП-то. След минути бутилката и стекът минават в ръцете на момчето с паспортите ни и то ги връща подпечатани.
Следва още една процедура - карат ни да нанесем срещу имената си в списъка на групата кой колко валута носи. На излизане от Сърбия трябва да направим пак същото. Тогава може и да ни проверят. И ако се окаже, че парите са повече, отколкото сме декларирали на влизане, може да конфискуват горницата.
Препатили нашенци, пътували с коли, разказват, че се е случвало малко след българо-сръбската граница да ги спират добре информирани за сумите в портфейлите им типове и да им ги вземат. Ние обаче сме група с автобус и рискът намалява - все пак сме много.
Няма как да избегнем другото традиционно приключение в Сърбия -
проверка от местните катаджии
Целта обикновено е прозрачна - глоба без документ, но в германски марки. И ето на около километър или два от границата с Хърватия ни спира сръбски катаджия. Без никакви аргументи обявява, че тахомерът на автобуса бил неизправен. Иска да се върнем 60 км назад, където имало компютър за проверка на тахомери. Другият вариант е 5 марки глоба. Познайте какво избираме!
Хърватската граница минаваме без перипетии. Интересното идва, когато започва търсене на място, където автобусът да спре, за да облекчат екскурзиантите естествените си нужди. По навик от България и Сърбия, където тоалетните по бензиностанциите или са заключени, или са непоносимо мръсни, или са обидно скъпи, автобусното вишегласие решава да избере гъст храсталак край пътя. Но не е лесно - по магистралата отбивки почти няма. Престрашаването да се ползва все пак цивилизована тоалетна носи приятна изненада - може и да не се плаща, всичко е много чисто и даже е красиво, защото попадаме в специално
декорирано с филодендрони и палми отходно място
към крайпътен супермаркет. Оттук нататък - и в Словения, и в Италия, все ще е така.
При наближаване на словенската граница пътували по-рано по същия маршрут изтръпват. Знае се, че тя е "шенгенски филтър". Заяждат се с нашенци за щяло и нещяло, проверяват "под лупа" документи и багажи. На нас обаче ни провървява - в момента, в който минаваме, дават по телевизията някакъв супермач. На граничарите не им е до нас. Дори печати в паспортите не ни слагат. Хвърлят поглед на общия списък и на резервацията за Италия - и хайде. Ние - по пътя си, те - към телевизора.
Спретнатата Словения е съвсем европейска гледка през прозореца. Шофьорите обаче ни заливат с родна чалга по уредбата и все още се чувстваме на балканска вълна.
Като балканци ни приемат и на италианската граница. Гнуслив италиански граничар ни крясва на развален словенски, че автобусът ни смърди. Обидно е, но свикналото да се снишава пред всяка опасност от конфликт нашенство шътка към по-докачливите:
"Млък, млък! Да не го ядосаме!"
Сприхавият италианец ни пуска, без да ни удостои с печати в паспортите. Не рови и в багажа, нито пък гледа колко пари носим, както ни бяха наплашили от София - само проверява хотелската резервация. И бърза да се отърве от нас.
Поемаме из Северна Италия и се зазяпваме в подредените нивички край пътя и в стройните горички на определени интервали, явно нарочно засадени като заслон от ветровете.
Към Падуа попадаме в задръстване. Шофьорът на заклещения до нас камион започва нещо да ни обяснява. Разбираме, че се тревожи дали като чужденци знаем в коя лента да се престроим, за да стигнем по-лесно Падуа, ако сме за там. Не сме за там, но жестът на непознатия камионджия е трогателен.
Край Рим пропускаме отбивката за околовръстното и отпрашваме към Неапол. Грешката се усеща чак след 30 км и обръщаме. След още час лутане най-после стигаме до хотела.
Програмата в Рим е по традиционните туристически маршрути - "Св. Петър", Колизеума, Капитолийския хълм, фонтана "Ди Треви"... Подсигурили сме си човек в групата, който добре познава Вечния град и става за гид. Тъй като
автобусът е прекалено тромав за тежкия трафик
из тесните улички в историческия център, тръгваме пеша и си определяме среща с шофьорите след няколко часа. В уреченото време обаче тях ги няма. Пристигат след час - задръстване...
Разминаване ни изненадва и във Венеция, където пристигаме в 6 ч. сутринта след нощно пътуване от Рим. Спираме на автогарата. Търсим тоалетна, но тя отваря чак в 8 ч. Увисваме по пейките край нея недоспали и с несесерчета под мишница. Най-после става 8 ч. Освежени се връщаме при автобуса да си вземем парите и фотоапаратите за разходката из града на дожовете. Обаче - хлъц! - шофьорите са го заключили и са изчезнали. Решили, че ние вече сме поели по каналите. Добре, че сме в ерата на мобилните телефони. След половин час повиканият шофьор се връща и отключва возилото.
Най-после се пръскаме из Венеция. Улички, канали, романтика... За връщане си заплюваме среща край "Сан Марко". Оттам тръгваме към автогарата с водно трамвайче, което ни струва с
1000 лири по-малко на човек, защото сме група
Пак се натоварваме на автобуса и след час сме на италианско-словенската граница. Попадаме на същия граничар, който ни крещя на идване. Този път е кротък. "Може пък оня ден гаджето му да го е ядосало," оправдават го милозливи спътнички.
Без да усетим, минаваме през нощта словенско-хърватската граница. Хърватско-сръбската ни се пада призори. Посреща ни пак с антишапните легени. Повтаря се и процедурата с уискито и цигарите от фришопа. В междинната зона почва дългото попълване на носената валута. Тук автобусът ни е атакуван от няколко мургави стринки и двама брадясали младежи с раници. Българи са. Молят се да ги вземем с нас и да ги върнем у дома. Според думите им били изостанали тук, защото шофьорът на техния автобус ги свалил, взел им валутата, за да я декларира, и отпрашил с нея.
Водачът ни е основателно подозрителен - кой знае каква е истината. И отсича: автобусът е пълен, никого не вземаме. Мургавите стринки започват да ни кълнат, брадясалите младежи налитат да бият шофьорите ни.
Най-после сърбите ни пускат и се измъкваме. Минаваме Сърбия без премеждия и стигаме родната граница. Спираме в междинната зона заради фришопа - уж там е по-евтино. Не е така, но докато чакаме всички да се уверят, наблюдаваме
интересни картинки пред павилиона за цигари
Сърби и сръбкини, минали пеша границата, купуват стекове, късат опаковката, хвърлят я на земята, а кутиите тикат по джобове, гащи и пазви. Ей така, под открито небе - вярно, сбутани между павилиона и съседната му барака, но все пак стриптийзът е достатъчно впечатляващ. А боклукът от скъсаните опаковки наоколо - неописуем. После, заредени с ценния си товар, но невинни наглед баби и девойки, юноши и чичковци чинно се връщат към сръбската граница.
Автобусът ни пък подкарва към нашата. Ариведерчи, Европа!
|