Казах си: "Не, така повече не може!" и отидох да се оплача, нещо повече - отидох да дам воля на гнева си.

Приеха ме веднага, целите бяха в слух.

- Писна ми, е до тука ми дойде! - казах им.

- От кое по-точно? - попитаха те.

- Все ме взривяват!

- Тц-тц-тц! - казаха те. - Защо?

- Погрешка!

- Как така погрешка?!

- Ами е така! - обясних им. - Онзи ден ми взривиха колата. Чисто нов Запорожец, няма и 200 000 километра, взривиха го като консервена кутия!

- Може би така е трябвало? - предположиха те.

- Глупости! - отрязах ги. - Объркали са се! Комшията, дето е някакъв там бизнесмен, има зелен мерцедес, моят ЗАЗ също е зелен и бомбаджиите са се объркали.

Те дълго се пляскаха по челата и се споглеждаха невярващи. После потиснаха чувствата и обобщиха:

- Е, стават грешки.

- Хубаво, ама много грешки станаха!

- Защо смятате така? - поинтересуваха се те.

Обясних им:

- По-онзи ден ми взривиха входната врата! Трябвало да гръмнат един друг бизнесмен на третия етаж, ама онези броили и партера и гръмнаха моята врата.

- Ужасно! - потръпнаха те. - Друго има ли?

- Има! Миналата седмица ми гръмнаха вилата! Трябвало да гръмнат вилата на някакъв наркотрафикант в село Мала Кратунка, обаче гръмнаха моята в Голяма Кратунка!

Те развълнувано зашумяха. Изчаках ги да утихнат и им казах:

- Вчера пък намерих бомба под спалнята! Добре, че се наведох да си търся чехлите, та я открих! Била за някакъв бос на мафията, обаче сгрешили и я сложили под мойта спалня. Чисто нов матрак щеше да отиде!

Това им дойде в повече и се наложи да отидат да се наплискат със студена вода. Върнаха се след десетина минути и от тях полъхваше на валериан.

- Е? - поставих ребром въпроса.

- Няма да се тревожите! - бяха единодушни те.

- Абе какво говорите, това са взрив след взрив!

- Така е, обаче погрешка! Важното е, че никой ви няма зъб, пък другото ще се оправи! - казаха ми те.

И на мен ми олекна.