|
На пресконференция след представянето на новата Бяла книга на датското правителство за бъдещите отношения с ЕС Люкетофт каза: "От наша гледна точка би било идеално, ако можем да започнем процеса на разширяване с приемане на голяма група от 10 държави." Министърът специално наблегна на нуждата от едновременното приемане на трите балтийски републики, където Дания е инвестирала много политически и икономически средства. България и Румъния са единствените две кандидатки, които Люкетофт не очаква да бъдат приети в ЕС в близкото бъдеще. Преговорите за присъединяване трябва да приключат през втората половина на 2002 г., когато Дания ще бъде ротационен председател на ЕС за 6 месеца, сочи Ройтерс.
Същото становище по разширяването Люкетофт изказа и през март т. г., когато пак настоя за приемането в ЕС до 5 г. наведнъж на 10 от 12-те кандидатки. "Приемането на Румъния и България е с по-дългосрочна перспектива. Техните позиции са значително по-слаби, отколкото на останалите 10 кандидати", каза тогава първият датски дипломат.
Отварянето на ЕС за нови членки ще е тема на евросрещата на върха в петък и събота в Гьотеборг, където ще се обсъди ситуацията, създала се след референдума в Ирландия, който отхвърли договора от Ница по разширяването.
Най-напреднали в преговорите с ЕС по общите за всички кандидатки 31-а теми са Унгария, Естония, Словения, Чехия, Кипър. При тях са затворени между 19 и 22 глави. Най-напред е Унгария, която в понеделник първа приключи преговорите за свободно придвижване на работна ръка след приемането й в ЕС. По-назад са Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, които са затворили между 15 и 17 глави. Там топката се бави от Полша, която иска 18-годишен преходен срок, през който да е забранена продажбата на селскостопанска земя на чужденци.
"Както трябваше да се очаква, България и Румъния минаха назад и попаднаха в нещо като отделна категория", писа вчера швейцарският в. "Нойе Цюрхер цайтунг".
