Този един-едничък ден за размисъл, дето така свободолюбиво ни го отпускат началниците на държавата, е ужасно оскърбителна работа. Значи това, дето те ни го тикаха в лицето през тия няколко дълги, дълги седмици, ние трябва да го размислим за по-малко от 24 часа! Лошо няма, но въпросът е: върху какво да го размисляме? Те ни засипаха с пропагандна жупел, заляха ни целите със специалитети от компроматна помия, ругаха се, попържаха се като хамали и се кълваха като квачки, убиха се да се заканват на опонентите си какво щели да им направят, като вземат сега изборите, надуха ни главите с "Вервайте!" и "Не вервайте!", а ние само за 24 часа трябва да наместим всичко това в тиквите си прости и да изберем между грънеца на ОДС, светлия път на неговото величество, където имало почтеност във всичко, детското слънчице на столетната баба на Червената шапчица с нейната обидна в същността си гражданска квота (тая квота, да ме прощавате, все ми звучи като "гето") и налъмите на Любчо Дилов.

Мерси!

...Гледах малко оная неделя вечер махленската свада между чичковците и момченцата. Ясно е, че или едните, или другите ще ни управляват, Господи! И между тия невъзпитани, но нафукани вресльовци (от едната страна) и ония неуморими певци на една и съща песен (от другата) ще трябва да избирам? Че и да си похабя съботата и да им размишлявам?! (Дето викаше едно време Васил Сотиров - "Не стига, че им живеем...") Едните поне вече ги знаем, но другите - това ли са тези, които трябваше да кажат като младите чехи: "Благодарим! А сега се измитайте!"...

(Въобще нашата стана малко като историята на американското семейство Бети и Барни Хил. Знаете я тая история. Извънземните отвличат Бети и Барни Хил. Колко време са ги държали, не помня вече, но са успели да им разкажат и покажат всичко за далечната цивилизация, чиито представители са. И веднага след това - ха! - изтриват им паметта.)

Тия хора са се вкопчили в депутатството като в последен шанс! И са се наслагали на челните места, че да не би нещо...

А на нас ни викат, че това било последна надежда!

Пък аз викам, че след последната надежда идва последното разочарование.

Затуй, братя, ви предлагам следното!

Недейте изобщо размишлява днес!

Свършете някоя работа вкъщи, но недейте размишлява!

Да мислим обаче утре!

Поне този път да мислим!

Следващ път я има, я не!